Две деца играят
сред протуберансите на една звезда. Понеже са всемогъщи деца, играта им е много
сериозна – те създават неща. Но понеже са деца, създават детски неща – забавни същества
с различни форми, които пускат на повърхостта на една планета. Съществата
заживяват, всяко от тях придобива собствени мечти, цели и чувства...
-
Виж какво си
направих! – радва се едното Всемогъщо дете и показва смешно същество с несъразмерно
дълъг врат и къса козина на криви карета.
-
Голяма
работа! Аз пък си направих още по- голямо и по- смешно – казва второто
Всемогъщо дете и показва друго смешно същество с прекалено дълъг нос, сива кожа
и огромни уши. – Никога няма да познаеш за какво всъщност му служи носа – яде с
него. Ти чувал ли си за нещо, което яде с носа си?
-
Да не си го
направил глупаво? – мръщи се първото дете – Защото ако си го направил такова,
ще страда...
-
Не, всъщност
е доста умно. Но е чувствително и злопаметно – винаги помни кой се е опитал да
му се присмива за носа...
-
Аз пък ще
направя едно по- умно, което ще им измисли имена – решава първото дете и прави
същество без козина, с малка глава, с дълги крайници ...
-
Грозно е! –
смее се второто дете – И в тая малка глава как ще събереш много интелект?
-
Няма да е
много – достатъчно, за да не се остави да го изядат и да им даде имена...
И детето пуска
съществото насред гората, която е създало в пристъп на доброта, за да може съществото
да даде имена на животните и да направи света по- смислен. Но понеже детето все
пак е дете, съществото се оказва доста по- умно, изобретателно, чувствително и
творческо, отколкото някой във Вселената е очаквал. И затова животът му става
много по- сложен, отколкото детето е могло да си представи някога...
Само, че детето бързо се
отгчи от играта и започна да прави нещо друго в друг свят. Така голото същество
с малко интелект и много чувствителност се оказа изоставено. То страда и се чуди за
какво всъщност е създадено, и все не намира отговора. И в объркването си
прави живота си още по- сложен. А отговорът е прост...