В началото на месеца трябваше да стартира електронната система за таксуване в градският транспорт в столицата. Това естествено, не се случи - стартира се само продажбата на електронни карти, като всеки желаещ трябва да подаде молба за издаване на такава карта, в която да впише своя адрес по регистрация, ЕГН и друга лична информация. Картата се заплаща, а отделно се зарежда със сума пари. Прочетох в За Града, че при валидиране, апаратът получава информация от картата кой е собственикът и, неговото ЕГН и адрес. Интересно ми е, защо трамваят се нуждае от тази информация. Това бе коментирано преди месеци, като начин да се направи статистика на пътуванията, натовареността на линиите и възможност да се направи оптимизация. За целта вечер данните от валидаторите се синхронизират с централен сървър. Дотук добре, но защо трябва тази информация да бъде обвързана с лични данни? Защо е нужно сървъра да знае ЕГН-тата на хората, които са пътували, часовете на пътуване и тяхната дестинация? Не само това, но сървъра ще знае и къде се е качил въпросния пътник и къде е слязъл. На мен лично това не ми се нрави. Не заради друго, а защото това е още един от многото начини за тотално следене.

Съвсем спокойно тези карти можеха да са безименни, като фонокартите, само че с възможност за зареждане. При изгубване на картата, купуваш нова карта носител и си я зареждаш с импулси. Не е нужно и превозното средство да знае, че Петър Петров се е качил в автобуса - доколкото си мисля, далеч по-важно би било то да знае, че господинът Х си е платил, без значение дали е Петров, Иванов или Георгиев.

Струва ми се странно, а сякаш на никой така и не му направи впечатление обвързването на личните данни с пътуванията в трамвая, фокусът в момента е най-вече върху това, че системата въпреки всичките милиони, изсипани в нея, още не работи.