В настоящия разказ ще разкажа за всички герои, но най вече през нашите очи - моите и на Теди бебе, което получи първото си бойно кръщение в природата и макар да забравих да й хвърля пъпчето по тези места, се надявам да се е сложило началото на още едно горско човече. Баща й не е много по горите, дай му мотори, но това е съвсееем друга тема. Важното е, че маймунчето явно ще стане горско човече като майка си

Но да започвам..ай, родителите ми, двете ми сестри, една приятелка на по-малката ми сестра и ние двечките с момата Тръгнахме ние росни прясни от Бузовград с две коли, бяхме цяла бригада - леля Божка, чичо Никол

И ето ни пред първата обозначена табела:

Тръгнахме по едно зелено пътче надолу към реката и както ни посочват табелите, вижда се, тръгваме по екопътеката, неизвестно къде За пръв път идвам на подобно място, ако не се брои Мадара, но там нещата са други. Там има повече виталност от колкото на всякъде другаде, където съм била. А тук е толкова живописно, че картините ще говорят основно

И стигаме ние до реката .. и то каква река, брей.. ама още нищо не бяхме видели.. тук си беше направо скучна в сравнение с изкачването ни нагоре. С това мостче, което се вижда зад нас се постави началото на още мноооооого и при това доста опасни, но това ще видите и сами, ако посетите това място.. особено с 8 месечно бебе на ръце

Когато минахме през мостчето излезнахме на една поляна, то направо полянище, зелено, зелено, зеленооооооооо! И си рекохме, ето - когато се върнем от обиколката ще ядем тук. В дъното се вижда голям заслон, вътре е с маси и пейки Мене ако питате ми се хапва и на онези откритите пейки, където има голямо огнище.. ама там с компания на моята възраст.. де я тя.. ама знае ли човек, пак може да се повтори с нови хора. Както едно време все мъкнех когото ми попадне на Мадара, сега може да водя хора и тук, а е и наблизо до Казанлък.

Итака, нашият импровизирано неочакван излет започна. Ето ни четирима от участниците в него - майка ми, по-малката ми сестра и ние с бебе Теди.

Настроението - приповдигнато, емоциите пред бум, но още не предполагаме какво всъщност ни очаква. Водачът колкото се радва тук, толкова по едно време се паникьоса няма ли да има пропаднали в пропасти и се поизмори, но пак си показа хъс и характер и не се даде. Да не говорим за мен, ама то аз съм сериозно човече, макар и с прекъсване от поне една година от подобни екстремни мероприятия се оказа,че не съм загубила тренинг, дори и с маймунче овесено за мен

Но преди всичко нека покажа и цялата бойна група:

Много красиво беше направено всичко, хубаво е, когато се намират места като това, които са защитени именно като природни обекти, чисти са, истински са, следите от човешка намеса по тях са само колкото да не се претрепем докато пъплим по скалите

Започна се! аз все още не можех да повярвам къде съм попаднала и се чудех те това ли ще е най-трудното, или то тъкмо сега започва. Макар че то за каква трудност говорим при вида на подобно нещо… дори тежестта не ми пречеше кой знае колко. Все едно отново бях бременна. Какво да си говорим, аз като по учебник, природно гледано бебе Слингът, който нескопосано си уших преди време свърши много хубава рабата, при това жизненоважна, защото както ще се види по-нататък, ако малкото трябваше да се носи на ръце - мисия невъзможна.

ако някой може, нека си представи как се слиза по тази “стълбица“ надолу към Голямата Вода, ето и прекрасните гредки, които ни се откриха от тук .

М.. като ги гледам снимките, чак настръхвам и не мога да повярвам още как мина този ден… ето още едно мостче. Впрочем някъде из табелите пишеше,че ще минем през подобни високи мостчета 8 пъти и да минаваме по един през тях, защото е опасно.. мда.. клатеха се… но по един нямаше как да минем, защото аз и бебе Теди сме повечко :

Както ще се види и по-нататък, по пътя бяха поставени табла, където се описват влечуги, бозайници и билки в резервата. Много интересно е направено. От едната страна е постанена картинката на растението например, после картинката може да се завърти и обърне и да се прочете за нея каквопредставлява, къде се среща и за какво се използва. На едно място на такова табло в едно квадратче пишеше “Най-страшният хищник на земята“ и като го обърнеш квадратчето на место описание има огледало…

В настоящата снимка се показани змиите, които може да се срещнат.. странно, но за кърлежът, който намерих да пъпли по главата на бебето никой нищо не споменаваше

слава богу и змиички не срещнахме. нямам нищо против тези животинки, но не искам да ги срещам, някакси щеше да ми дойде твърде много.. не че нямаше и с това да се справя де, и преди съм виждала змии… Те това е.. едно време в един пост на Eowyn бях написала, че на подобно място няма да заведа детето си.. по всяка вероятност.. ама май тази последната вероятност съм я изпуснала, щото това нашето не бебе на къмпинг излезе, ами бебе екстремист.

Маршрутът не беше особено лек и за хора без бебоци.. По пътя срещнахме мъж и жена и жената толкова бе същисано от това как ни вижда с Теди, че дори не си го каза на ум, ами на няколко пъти повтори,че някои хора акъл нямат така с малко дете.. чак аз се запитах:

“Аааабе.. верно ли нямам акъл?!“

По едно време и мен ме хвана малко притеснението, защото на едно място като спряхме се видя от къде ще минем и къде ще се катерим и аз се попритесних.. ама то не можеше и да се върнем вече.. така че, няма ползи от притеснения, дай да се наслаждавам на всичко около мен и да се мобилизирам, не се оказа хич трудно

Всъщност на снимката по-горе се вижда мястото, където бяхме поспрели и където ме хвана лекото притеснение за това още къде има да се катерим.. а самата снимка е правена от място, където след мобилизацията всички се бяхме покатерили - Красотааааааааа!!! аз не мога да спра да повтарям,че бях с бебе привързано за мен, просто аз не мога да вдяна,че го преминахме заедно и малката получи кръщенето си

снимка и на околността. Колкото и фотографката - голямата ми сестра, да не може да си откъсне очите от водата, явно е, че и наоколо си заслужава да се види.

В следващите снимки се вижда как някои пристъпват страхливо, други се прекланят от величието пред очите им, трети остават без дъх, а други съзерцават и попиват въздуха наоколо.

Някои стълби бяха почти отвесни и за да минеш по тях, беше нужно и двете ти ръце да са свободни.. хихи и духът ти да е свободен. Майка ми беше обхваната от паника най-вече за мен и внучето и все караше накой да застане зад мен, а тя държеше да е отпред. Но да си кажа, нейното присъствие си беше изнервящо, защото точно, когато трябва да внивавам се натъквах на стреснати погледи, препречвания на пътя в желание да ме предпазят, без да има нужда и повече пречки, отколкото помощ.. но то ако станеше нужда да помага някой, беше малко трудно да стане. Имаше някои високи пътеки, до които нямаше парапет, но аз все пак не съм от вчера по горите, със Сашето, моят духовен брат през какви места сме минавали.. лелее.. че сега и с бебе да бях, озорих се, ама не се дадох и до дупка си издържах, даже смогнах и да се порадвам отнесох си и похвали за издръжливостта. На две места седнахме да си починем за малко.

аз можех и още да изкарам, ама по-възрастната част от групата се измори и не можа да продължи

После Теди бебе реши,че е гладно. То и за нея не бяха малко емоциите все пак, малката планинарка още от преди да проходи, реши,че е време да зареди горивото и се спряхме отново за малко по-голяма почивка.

Ама и аз съм си доста изморена, както се вижда. Та, запълнихме природната картинка Както каза майка ми - природно гледано бебе. Това май ще ми остане единствената снимка, където кърмя А това малкото хем яде, хем ми посяга към герданчето

След голямото Едене, последва голЕмото пиене както и замезване с първата обикновена бисквитка

Каквото и да си говорим - мила семейна картинка

Потеглихме отново и се оказахме на хууубав, гладичък, широк и просторен горски път.

Последва ново слизане по стръмното.

Вече за последно, след което се оказахме до точката, от която предприехме разходката.

Порадвахме се на красиви дървета, то всъщност това място се оказа с най-много габъри в страната, май това пишеше на една табела, като не ме лъже паметта

Дойде ред и на красивата поляна, дойдохме при заслона, седнахме и си хапнахме всички картофена салата, краставици, сирене, кюфтета, бира пихме… и си поседнахме с Теодора на пейката.

Това беше нашето пътуване, разхождане и катерене из калоферския балкан