Днес никъде не прочетох информация какво честваме, а това е ден в който се случи нещо забележително. Бях малко момче, което същата вечер се опитваше да усети магията на Операта. Баща ни беше ни завел в софийската опера и много искаше да съпреживеем с него насладата от изкуството. Помня, че не разбирах много какво пеят и постоянно питах какво се случва. С интерес наблюдавах и зрителите долу - бяхме на един страничен балкон и имах възможност да разгледам цветните шапки, костюми и рокли на захласналите се по изпълнението гости. Бях впечатлен от пищността на костюмите на сцената, както и от изискания вид на зрителите.
Малко след антракта публиката се оживи. Не разбрах какво точно се случи, сигурно някой беше дошъл и подшушнал нещо на друг, той на трети. Хора ставаха, покланяха се и излизаха с усмивка на уста, а други със загрижено изражение. Баща ми толкова бе захласнат в представлението, че нищо не разбра. След края му излязохме навън и пред колоните започнахме да закопчаваме якета, докато хора вървяха оживено по улицата и поздравяваха другите с добрата вест. Баща ми попита някой, който му отговори "Живков падна!". Никога не бях виждал баща си толкова сияещ, колкото когато чу новината.

На следващия ден в училище ни строиха и ни казаха, че трябва да занесем книги на вторични суровини. Това беше странно. Необичайното беше, че книгите, които този път носехме бяха трудове по социализъм и комунизъм. Голяма част от онези скучни, сиви книги, които запълваха голяма част от училищната библиотека изминаха своя път към Голгота.

После дойде опитът за подмяна, въздигането на Петър Младенов, чувството на разочарование в хората, особено на фона на събитията в Берлин, стачките, протестите, прочутата реплика "Да дойдат танковете!" изръсена пред телевизионна камера. Последвалият спор дали е казал точно това, а не "Да дойде Станко!", Луканов, кръглите маси, промяната!

Всички бяха въодушевени! Усещаха, че ни чака нещо ново, нещо, което ще ни направи свободни. Щяхме да черпим от гнилият, но така желан, капитализъм с пълни шепи! Свика се Велико Народно събрание, написа се конституция! Някои велики депутати гладуваха в протест срещу приемането и, което не им попречи по-късно да станат конституционни съдии... БКП се преименува, появи се СДС, пръкна се страшилището ДПС, започнаха купоните за сирене, олио, прах за пране, а покупките се отбелязваха в зеления паспорт с герба на НРБ. Обещаха ни да седнем на трапезата и раздадоха бонови книжки за масова приватизация. Последваха множество скандали, Димитър Попов с неговата реплика - За бога братя, не купувайте! Филип Димитров, юмрукът на Жорж Ганчев, изгряването на неотразимия светлината Жан Виденов... Въведе се ДДС, започна да се крие и краде ДДС, падна Виденов. Далеч преди да падне, почнаха престрелките и продължиха още няколко години. Дойде Костов и започна промяната към добро. Той направи мъдри държавнически ходове, които позволиха на страната ни да се пребори с хиперинфлация и донякъде с мафията. Не пусна руски самолети през България за да бомбардират Югославия. Свърши много, но това му костваше мандата. Беше успешно и методично оплют от Слави Трифонов с неговото прохождащо шоу Хъшове, а след това в носещото неговото име. В грозния грак се включиха и куп медии, някои от които още съществуват, но вече всеки смята за пропаганден парцал и не чете. Създаде се завера да бъде викнат един цар, за който още тогава се знаеше, че е задлъжнял комарджия и много копнее да се докопа до имоти в страната ни. Той пък на неправилен български език обеща да ни оправи. Даже даде срок - 800 дни и сме готови! Някъде по средата реши да се оправдае с чипа в главата на българина. Благодарение на свършеното от Костов, нищоправенето на този цар и свита от юпита донякъде изглеждаше добре, защото още по времето на Костов направихме постъпки за приемане в ЕС и трескаво затваряхме глава след глава, попаднахме и в НАТО, а всички помним когато Паси пусна и сълза. Години по-късно същия човек ще се опита да посредничи и да излъска имиджа на един опростачен бабаит в опит да събере наивници за коалиция, която пък да го спаси от правосъдие.

После царят падна, на трона се намърда бабаита. Още не беше баш бабаит, но от него лъхаше харизма, която спечели сърцата на лели и баби толкова силно, че го направи първо кмет, а след това и премиер на изстрадалата ни държавица. Разбира се, преди това беше внимателно лансиран като главен секретар на МВР, а той като гангстер ходеше да огледа след всеки публичен разстрел. След като се намърда в министерски съвет се захвана да довърши започнатото,  а именно да организира благоденствието на останалите неутрепани котараци, а също и на своето си. Тук някъде един млад журналист с фамилия на чифтокопитно го нарече мафиот. За да се превърне в негов рупор само няколко години по късно. Малко ми напомня на Али, който мразел Мохамед и искал да го убие, но жените му така неистово плачели, че той размислил и не само, че не изпълнил заканата си, но и станал негова дясна ръка. Нещо такова и с "журналиста".

Живяхме 12 години в един абсурд в който Обликът Му ни следваше навсякъде. Чуваше се от всяко радио, дори и по тези, които пускат само музика и реклами. Обикаляше с една ножица и всекидневно режеше някакви лентички, което му донесе прякорът "Главният ленторез на Републиката", наред с другите Буда, Тиква, Барба Ганя и др. Мина време, Бабаитът погрозня, почна да се държи безцеремонно и от него да лъха на просташки, дебелашки хумор. Завехналият чар, вдигна булото и поведението му започна все повече да се усеща като на чобанин.  Верните му редици, непомирисали власт от две години още се държат, но съвсем скоро ще почнат да напускат потъващия кораб. И се озоваваме днес в лето 2022-тое, на прага на зима в която не е ясно как ще се оцелее, с галопиращи цени на живота, горивата и всичко останало, с перспектива да нямаме нов бюджет, камо ли пък правителство. С война на няколко стотици километри от нас и полудял сатрап, който гали перверзно червения ядрен бутон. Та... това беше накратко случилото ни се от 10-ти ноември, 1989 г. Поука? Че каква поука от цялата тази тъпотия? И да има, няма да си я вземем. Както не сме си я взели и до днес. Справка - списъкът с депутати в парламента.

Но да погледнем от положителната страна на нещата - има млади хора, възможно е техният живот да не мине чак толкова живописно. Да им пожелаем успех! И да им разкажем за случилото се, за да могат поне те да си вземат поука от нашите грешки. И да не възлагат големи надежди на празни хора.