От както ни превзе демокрацията с всичка сила и заговорихме свободно, открито и главно на публични места за толерантност, търпимост и най-вече за интеграция на малцинствата. Само че тези неща на теория са много сладникаво украсени с празни по съдържание думи и с малко правилни примери.
 Разбира се програми за интеграция колкото щеш и от всички може да се краде безогледно и точно, когато започнахме да наричаме някогашните цигани със звучната дума РОМИ, за себе си открих, че има и такива, за които думата РОМИ е по-обидна дума от думата цигани. Както и да е. Нека ги наричаме конюнктурно за случая РОМИ, без да обръщаме внимание, че те помежду си все още се наричат цигани, както и да е това са подробности, отживелици, упорито не желаещи да умрат в собствения ни език, както на малцинството, така и на мнозинството и не само у нас, а и по света. Както се казва знам народи, които имат и по-обидни думи за тези малцинства, но нека да не прекалявам с речника. Сега само споделям няколко стереотипа в мисленето за и на  малцинството, което на демократичен принцип наричаме РОМИ.

Съвсем скоро прочетох следния виц и сега го споделям тук.

„Малко ромче / не 50 гр. алкохолна напитка с карибски произход, а от другите ромчета, подлежащи на интеграция/ пита баща си:

• Тате, какво е демокрация?
• А таткото отговаря:
• Другите /т.е. не ромите/ работят, а ние ползваме социалните им осигуровки.
• А, те не се ли сърдят? – пита детето.
• Е, това вече е расизъм – отговаря бащата.“

 И така, предполагам, че в този момент аз съм докрай расистка, защото разказвам расистки вицове в социалната мрежа, обаче ако погледнем реалностите по света и у нас, няма как да не забележа, че си отглеждаме търтеи, а после се сърдим, че те не дават мед. Много ми е лесно да кажа, че това е политика, че на политиците им е по-лесно да управляват прост народ, защото така по-лесно крадат, но.... Вън от стереотипа аз познавам роми, които работят, имат средства, които са заработили и още по-зле – те се срамуват да кажат, че са роми, защото наложения стереотип за мързеливите и крадливи цигани ги смазва веднага. От години познавам една ромка, която работи в заведение в Гърция и всеки път като ме види се моли да не казвам на никой, че е циганка /тя използва тази дума/, не че бих казала. Жената си изкарва хляба почтенно, но стереотипа работи против нея и тя се срамува от своя произход. И тук възниква въпроса за интеграцията. Има всякакви програми за интегриране на ромите, от които се точат милиони, а никой не мисли, че ромите могат да имат своя програма за интеграция и тя се нарича РАБОТА.
Ясно е че никой не избира родителите си, нито в какъв етнос да се роди, но всеки може да избере да оцелява чрез работа. В милата ни Родина още от преди демокрацията, когато живеехме в демократична република, без реална сива демокрация, перспективата на ромките беше свързана с метлата и тротоара на улицата, а ромите мъже масово бяха хамали или казано на кратко общи работници заради масовата липса на образование. Сега, когато си имаме демокрация основните „ПРОГРАМИ“ за трудова заетост на ромките е работа с метлата на тротоара няколко дни на месец, колкото да си купят хляб, но разликата е че сега имат конкуренция в лицето на застаряващите безработни българки/гяурки без образование, които се борят за точки, за да вземат някаква мизерна пенсия. Ох, къде ми отиде мисълта...
Да, ние ги наричаме цигани, а те ни наричат гяури, нищо ново под слънцето. За отбелязване е че и двете понятия могат да се определят като расистки, независимо че едното се ползва от мнозинството, а другото от малцинството. Това че са малцинство не им забранява по презумция да са расисти и да презират мнозинството. Веднага се разбира, че Земята се върти в същата посока, само нашата толерантност стана леко по напудрена и само външна, за пред хората и то само, ако се намираме в някоя институция, където приемаме, че е грозно да използваме расистки изрази....  А иначе борбата за метлата на тротоара вече е неравна, защото мнозинството изтласква малцинство от изконо приетата за даденост работа... До тук нищо ново не казах.

• Обаче един ден се качих в автобуса и ми се случи да чуя следния разговор между двама роми.

  Единия казва на другия:

• Добре бе наборе, ти нали имаш кола, защо се возиш на автобуса? Не те ли е срам? Един циганин, мой набор, имаме на нашата улица с кола и той се вози като мен на автобус. Автобуса е за прости хора, като мен - не учили, без диплома.
• А бе,  колата нещо се развали и сега отивам до моргата да си купя някой неща. А ти като ходиш да береш ягоди по Испания и се правиш на богат, защо не си купиш една кола, ами се возиш на автобус?
• Ами, защото съм прост. Нашите не ме пуснаха да ходя на училище след трети клас и сега даже една книжка за тракторист не мога да си купя, а знаеш ли какви пари ще взимам в Испания, ако съм тракторист? Ето затова моите деца и двамата ще завършат някоя гимназия, та по една книжка за трактористи да си купят.
• Добре де, там в Испания взимат ли цигани  за трактористи?
• Бе, те откъде ще знаят аз какъв съм. Аз съм такъв какъвто пише на паспорта и нека докажат, че съм циганин. На паспорта пише българин. Само дето съм прост и една скапана гимназия не можах да изкарам. Сега моите деца с бой ходят на училище, но и двамата ще са абитуриенти, няма да ги оставя без дипломи. Да му мислят, ако не завършат!

   

  Мечтииии, мечтиии... Значи все пак интеграцията има две главни измерения и те са свързани с работата и образованието. Значи тези, които искат да излязат от калта могат да го направят, когато открият, че могат да живеят от труда си.

  Ама като знам какво ни е образованието в момента, как в специалните паралелки блъскат по 18 часа английски на седмица, а родния ни език е TERRA INCOGNITA за ужасно много деца. Вярно е че родителите на децата искат обучението по чужд език да е засилено, заради засиления износ на трудоспособни млади хора към Европа и света, но на мен като ми изгърми бушона все пак ще очаквам да се разбера с майстора на български език без преводач, така че тези неща по-добре да ги пропусна за друго време и място.

   А, да. Да не пропусна и чувството за малоценност или многоценност. Както и да е.

  В края на зимата докато висях на спирката и чаках автобуса гледам един голям ром да води едно малко ромче / тук не става въпрос за алкохолни напитки, а за етническа принадлежност на двама души в роднински отношения - дядо и внуче/. Та дядото много повелително обясняваше на внучето как трябва да изглеждат социалните му отношения в детската градина:

• Значи, дедовото, като идеш в детската нема да дружиш с мангали като мен. Ти си ми умно дете, твоите приятели трябва да са само гяури /т.е.българи/. А гяурите /т.е. българите/ много лесно може да ги разпознаеш от циганетата. Всички гяурски деца знаят кой е Азис. Разбра ли ме?

Не знам дали аз разбрах правилно, но циганизацията е масово явление и интеграцията на българските деца към малцинствената култура изглежда е повече от масово явление. Та кой, кога и как интегрира е въпрос на разсъждение в минало, сегашно и бъдеще време. Тук май е мястото да кажа, че дълбоко в душата си се страхувам дори да мисля в тази посока. Малоценност или многоценност, културно изравняване или масово приравняване в посока назад, кой кого интегрира, кой кого асимилира? Ето такива въпроси ми изкачат в главата...

До тук с моя расизъм, утре ще съм ксенофоб. В този ред на мисли турски или индийски серияли предпочитате?