На следващият 14 април ще се отбележат 103 години откакто едно зловещо събитие отне живота на 1512 души, станали жертва на ледените води на Северния атлантик.
Става въпрос за потъването на "непотопяемия" пътнически кораб "Титаник". Официалната история на катастрофата е ясна: във 23.40 часа десният борд на кораба закача огромен айсберг, въз основа на което се получава 90 метров процеп, наводнявайки 5 от 16'те херметически затворени отделения, което води до потъването на кораба и смъртта на хиляди хора. Малкото оцелели са спасени от кораба Карпатия и закарани в Ню Йорк.
Дотук добре, познаваме историята показана хиляди пъти във филми, сериали, телевизионни филми...въпреки, че някои проучвания върху сблъсъка и последвалото го потъване на Титаник, разкриват, че във официалната версия за трагедията постигнала най - известният лайнер на всички времена има нещо "мътно". Тази статия има за цел да предостави някои данни, от които да се разбере какво наистина се е случило през онази нощ и, че зад катастрофата се е прикривал план, чиято цел е била унищожаването на кораба и някои от неговите пътници.
Събранието на Джекил.
През ноември 1910 г. на остров Джекил (Джорджия Сащ) се провежда среща между група политици и банкери с намерението за изпълнение на един "зловещ" план. Този план е създаването на голяма частна банкова структура, която да подчинява всички останали банки в Сащ.
От средата на 19'ти век в Сащ започва да се чувства липсата на една централна банка, след като привилегиите предоставени на Втората банка "Second Bank of the United States" приключват. След финансовите проблеми през които преминават Съединените щати през 1907 година, една група принадлежаща на финансовия елит, се застъпва за необходимостта от създаването на орган, под чийто надзор да се намира цялата национална банкова система. През 1910 година сенаторът представящ Rhode Island, Nelson W. Aldrichсе се среща с някои банкери с цел осъществяване на проекта. Последните са:
Paul Warburg. Произхождащ от финансовата династия от еврейски произход Warburg. Този потомък на могъщо европейско семейство емигрира в Америка в началото на 20'ти век. Много от неговите съвременници го виждат като основна фигура в създаването на Федралния резерв. Още през 1902 Warburg прави публични изказвания, жалвайки се, че Сащ не разполага със напълно централизирана финансова политика, сравнявайки банковата система на Съединените Щати със тази на Европа по времето на Медичите и тази на Азия по времето на Хамураби.
Arthur Frank Vanderlip Sr. Който е тогавашен президент на Национал Сити Банк, банката, която заема 200 милиона долара на правителството на Сащ , финансирайки войната срещу Испания, за контрола върху Куба. В знак на благодарност заради проявената щедрост е произведен във заместник секретар на данъчното управление на Сащ.
Henry Pomeroy Davison Американски банкер присъстващ на срещата на Джекил като представител на JP Morgan. JP Morgan е един от най - важните банкери в Европа и Америка, притежаващ индустрии като Дженерал Електрик, например. Собственик на 42 други промишлени, железопътни, металургични и финансови компании, включително майката на Титаник, известната "White Star".
По време на финансовата паника през 1907, Морган инвестира огромни суми, в опит да се спаси икономиката и финансовата система на Сащ. Една от най - спорните акции на Морган през годината е покупката на стоманена компания, която е на ръба на фалита, в следстие на което има опасност от изчезването на Wall Street. Така, че Морган заобикаляйки анти монополното право и със благословията на правителството на Теодор Рузвелт, взима контрола на TCI and Moore y Schely и така ликвидира основния си конкурент в областта на стоманата и въглищата в Сащ.
Тази транс акция, която се разглежда като измамна и незаконна, не е напълно одобрена от Гугенхайм ( могъщ бизнесмен в областта на медната индустрия). Изненадващо след извършената покупка на "Moore y Schely" от Морган, финансовата паника от 1907 е завършена.
Някои икономисти виждат фигурата на Морган като причина за паника и малки рецесии през същата година, в следствие на разпространените слухове, че компанията "Knickerbocker Trust" ( приятел на Морган ) е в несъстоятелност. Този факт се разглежда като съзнателен акт на манипулиране на пазара, което довежда до финансовата паника през 1907 и утвърждава Морган като най - важният банкер на Сащ.
Бенджамин Строг младши. Значим американски банкер, заемащ впоследствие длъжността,управител на федералния резерв на Сащ. Длъжност, характеризираща се с големи операции по поддържане на свободния пазар и инвестиране на големи суми за закупуването на дълговете на някои европейски държави през 20'те години на миналия век. Икономисти като Мъри Ротбард го посочват като един от причинителите на "Голямата депресия"
Abram Paitt Andrew Jr. Член на Камарата на представителите на САЩ - Масачузетс. По това време директор на Монетния двор и помощник финансов министър на САЩ.
Nelson W. Aldrich. Републикански лидер в сената, наричан от пресата "Генералът на нацията", въз основа на тоталния си контрол върху паричната и тарифна политика на Съединените щати, регулиращ по безапелационен начин обмена на потребителски стоки с останалите държави, поддържайки много високи цени. Имащ тесни връзки със Рокфелер, ( тъст на Джон Д. Рокфелер ), наследник на империята на могъщото магнатско семейство. Освен това го свързва дълбоко приятелство с Морган. Когато продава акциите си от трамвайната компания на Rhode Island, намира в лицето на Морган силен съюзник, който му помага за надуването на цената на операцията. Aldrich е един от инициаторите за срещата на Джекил и баща на политическия план за създаването на Федералния резерв ( "Aldrich Plan" ), същевременно налива големи суми пари в Конго, улеснявайки Леополд 2'ри при експлоатацията на минната индустрия, съпътсвувана със съществуването на робство.
Непосредствените последици от тази среща между крупни банкери и монополни корпорации е създаването на базата от която да се роди една централна банка, от която да зависят всички други банки. Тезата е защитена с довода, че една банкова супер - структура, винаги може да се притече на помощ на която и да е друга банка, в случай, че последната се нуждае от ликвидация чрез метода на създаване на "Книжните пари", изоставяйки официално и завинаги метода на "Златен стандарт". Освен това Федералния резерв спомага за регулирането на цени, лихви, свободното манипулиране на паричната политика и кредитите, контрол и регулиране върху всякакви банки и пазари, управление на системата за плащане на външния дълг. Обобщено, пълен контрол върху всички финансови аспекти на Сащ.
В същото време тази група банкери има много важен съюзник в Европа. Ордена на Йезуитите. Йезуитският орден е една може да се каже "тъмна" организация, която винаги е била считана за "властта в сянка", вътре и извън Ватикана. Следва...
Много е вероятно Йезуитският орден да се крие под сянката на така наречения проект - конспирация "Нов световен ред" ( NWО), дърпайки конците задкулисно и до днес.
Йезуитският орден по онова време е желаел да възстанови всичко това, което е било отнето на църквата в края на 19'ти век, както и реформиране на икономиката и влиянията в Европа. В средата на 19'ти век процеса на уеднаквяване в Италия отслабва значително влиянието и позициите на църквата в трансалпийската държава. Тогавашния Папа Пио 9'ти, се противопоставя нееднократно на споменатия по - горе процес, в случаи се стига до горещи конфликти между църквата и Италия. По онова време Ватикана е съюзник на Франция, докато Италианските провинции поддържат добри връзки със Прусия. В случай, че намерението на църквата е било да си възвърне всичко загубено по времето на 19'ти век, като: конфискациите Мендизáбал в Испания, процеса на уеднаквяване в Италия, загуба на територии по време на революцията - 1848, последователите на Лутер в Прусия, същата се нуждае от някакво радикално събитие на територията на "Стария континент"…
В началото на 20'ти век, църквата има интерес предимно от две неща: първото е създаването на мощна икономика от другата страна на океана, която да може да съперничи на хегемонията, която няколко европейски сили поддържат на континента, в който случай Ватикана и преди всичко "управляващите в сянка" - Ордена на Йезуитите биха подкрепили създаването на една голяма централна банка в Америка, а именно Федералния резерв.
Второто е, че църквата е мечтаела за въоръжен конфликт в Европа, който да дестабилизира континента и по този начин " ловейки риба в мътна вода" да може да си възвърне поне част от загубените териториални влияния,за които толкова се е борила и за които бих казал аз се е проляла много невинна кръв в името Господне.
В случая обаче, споменатия грандиозен банков проект е имал и своите опоненти. Преди всичко жестоки критики в щатове в които икономически е доминирало селското стопанство, част от западните щатове, мнения според които, това е инструмент на група милионери от Ню Йорк със цел контрол на икономиката на Сащ. Въз основа на всичко това и по инициатива на Arsene Pujo се създава комитет със цел разследване възможната "конспирация" на групата банкери от Wall Street. Семейство Морган е имало наглостта да обвини по - горе споменатия комитет за смъртта на JP Morgan, базирайки се на преживяния от магната стрес давайки показания по време на разследването. Освен малката група политици съмняващи и противопоставящи се на създаването на Федералния резерв, няколко влиятелни личностти са надигнали глас осъждайки, възможните последствия от споменатия по - горе план. И по специално трима от най - богатите мъже на планетата, които "много изненадващо" загубват живота си на борда на "Титаник".
John Jacob Astor. Наследник на империята на едно от най - богатите и могъщи семейства в Щатите (собственици на Empire State Building) Намирайки с в Европа със съпругата си, последната забременява и решават да се приберат в Сащ, където би се родило детето им.
Benjamin Guggenheim. Голям меден магнат и наследник на богатствата на баща си Meyer Guggenheim, произлизащи от експлоатиране на минна индустрия и претопяване на метали.
Isidor Strauss собстненик на най - големите и важни търговскискладове в света за онази епоха.
Следва...
Смъртта на тези трима бизнесмени "членове на Клуба на най - богатите и влиятелни личностти" представящи финансовата и бизнес панорама на Сащ в началото на 20'ти век, започва да буди съмнения и постепенно се налага идеята, че потъването и дори конструирането на Титаник е плод на заговор от страна на банкерите про - Резерва федерал в съюз със "Ордена" с цел ликвидиране на своите опоненти на борда на трансатлантическия лайнер.
Заговорът
През 1845 година се създава компанията "Бяла звезда". В началото е средство за презокеански търговски транспорт, по специално между Великобритания и Австралия. Малко по - късно след 50'те на 19'ти век започва да се характеризира като една от най - важните морски компании превозващи пътници между Америка и Европа, предлагаща евтини билети за пътуващите в трета класа и луксозни каюти в първа и втора класа. През 1902 след упражнен натиск от страна на JP Morgan с цел закупуване на "Бяла звезда", последната му е продадена от предишният и собственик - International Mercantile Marine Co.
На 31 юли 1908 година "Бяла звезда" дава начало на най - амбициозния си проект, а именно, направата на най - големия, най - луксозния и най - "сигурен" кораб в света, който ще се казва Титаник. Въпреки това, на 16 декември същата година компанията започва направата на друг кораб, напълно идентичен - близнак на Титаник, казващ се Олимпик, въпреки, че материалите, които се използват са от по - лошо качество. 
Каква е била целта на създаването на два напълно еднакви кораба? Толкова са си приличали, че на снимките, които съществуват и до днес е напълно невъзможно да се познае кой, кой е, включително, във вътрешноста на двата плавателни съда е имало поразителна прилика.
По отношение на размерите - еднакви, 269 метра дължина и 28,2 метра широчина, една от малкото разлики е била в палубите на двата кораба, тази на Титаник и била напълно покрита с цел конфорт в случай, че атмосферните условия не са благоприятни. Олимпик е имал същия брой комини като Титаник, четири, въпреки че последния е бил неизползваем, тоест фалшив. Обясненията от страна на компанията са, че четвъртия комин е поставен, за да може просто естетическия външен вид на Олимпик да е по - добър… Или може би целта е била Олимпик да е напълно идентичен на Титаник?
Друга подробност е, че Олимпик е направен за рекордно кратък срок, започнат 5 месеца по - късно от своя "близнак" и напълно завършен и пуснат по вода на 11 юни 1911, докато в същото време едва 30 процента от Титаник са били конструирани. 
На 10 април, месец след като са извършени някои ремонти на едно от витлата на Олимпик, Титаник вече е на вода, извършвайки първото си пътуване, начело с ветерана, капитан Едуард Смит. Има сведения, че Смит е бил йезуит по душа и е останал предан на "Ордена" до смъртта си въпреки, че не е бил свещенник.
От друга страна, господата Морган - собственик на "Бяла звезда" и Джеймс Пири - собственик на корабостроителницата "Харланд & Уолф" се отказват от удоволствието да са борда на Титаник ( делото на живота им ) през първото му официано пътуване, което е било традиция. Морган анулира своето пътуване под предтекст, че е болен, което в последствие се демонстрира като лъжа.
Други важни личностти, анулират своите резервации в последния момент: Робърт Бейкън, Хенри Клей Фрик, няколко духовници свързани с "Ордена", доста интересен е случаят със богаташкото семейство Wanderbright , които въпреки, че са наредили на иконома си да подготви каютата и подреди екипажа, анулират билетите си 10 минути преди потеглянето на кораба, изоставяйки целия си персонал и принадлежностти без да дадат никакво обяснение.
Един от пътниците, които се качват от Саутхямптън е Франсис Браун, член на Йезуитския орден. Франсис е млад и надежден фотограф, който още от самото начало на пътуването, започва да документира в снимки живота на кораба, пътниците... ( Съществува един черно бял филм с продължителност около 7 минути, в чиято достоверност не съм сигурен, представяйки част от живота на кораба, дори и част от катастрофата. )
Преди да слезне на пристанището Корк ( Ирландия ) Браун се среща тайно със капитан Смит.
По време на престоя си на кораба, Франсис завързва приятелство със няколко влиятелни семейства, които му предлагат финансирането на пътуването му до Ню Йорк и обратно. Телеграфирайки на своите визшестоящи, за съответната промяна на плановете си, Франсис получава ясен и категоричен отговор: -"Напуснете веднага кораба!"
Така, че Франсис слиза от Титаник във Ирландия и последния продължава (вече без спирки ) своето пътуване до Ню Йорк.. . Следва...
Много от пътниците, които се намират на борда в действителност нямат билети за пътуването на Титаник. Просто са били принудени да се качат на кораба. Титаник е един колос, който се нуждае от 650 тона въглища на ден. Датата на първото му официално пътуване за нещастие съвпада със една значителна миньорска стачка, поради който факт се отменят пътуванията на много други кораби, заради дефицитът на въглища или... въглищата предназначени за много от корабите са прехвърлени на Титаник и пътниците, които са имали резервации за други кораби са били настанени на трансатлантическия лайнер.
Скоро след това започват да се случват някои странни неща.
На първо място нощният наряд Реджиналд Лий, декларира, че е изчезнал бинокъла от наблюдателната вишка.
По време на навлизането в така наречената "Опасна зона" на северния атлантик, телеграфистите не престават да получават съобщения от други кораби за наличието на големи айсберги. Никой не обръща внимание на регистрираните 7 предупреждения, напротив, Джон Филипс телеграфист на Титаник отвръща на едно от съобщенията на кораба Калифорния:
-"Млъкнете, имам много работа"
От друга страна "Старият морски вълк" капитан Смит, който има зад гърба си 25 години стаж в "Бяла звезда" и познавайки перфектно опасните води на северния атлантик, дава нареждане за пълна газ - 25 възела в час, в студената и безлунна нощ.
Официално в 11.39 часа през нощта на 14 април 1912 година, десния борд на Титаник блъска айсберг, след самоубийствената маневра на един от заместниците - Уилиам Мърдок, който след получаване на сигнала за айсберг на около 500 метра, дава нареждане "Стоп машини", в последстие "Пълен назад" с цел да избегне сблъсъка. Пет от 16'те херметически отделения са наводнени и Титаник е обречен да потъне.
Включително след този трагичен момент, когато ледените води малко, по - малко започват да поглъщат кораба, странните събития продължават. Спасителните лодки, които са недостатъчни, започват да напускат кораба повече от час след фаталния сблъсък, на практика полу - празни със 12 - 14 души при капацитет за 70 човека. Общият брой на местата в спасителните лодки и бил за 1170 души и са били заети 705 места.
Капитан Смит дава признаци на неадекватност и обърканост, заповедите му са неясни и противоречиви, което задължава заместниците му да поемат контрола по евакуирането на пътниците. От Титаник започват да изтрелват сигнални ракети, но вместо червените цветове означаващи опасност и помощ на морски език, са изстреляни бели ракети, което би могло да се интерпретира като празник на борда. Това довежда до объркване на някои близки до Титаник кораби.
От Калифорния виждат сигналите подадени от Титаник, но отнасяйки се за бели светлини се интерпретира като един вид вътрешна комуникация между кораби от една и съща компания или като някакъв вид празнуване на борда. Освен това са опитали да се свържат със Титаник чрез светлинни морз сигнали, които за съжаление не са били добре разбрани ( разчетени ) от страна на последния.
Съобщенията за помощ от Титаник от своя страна започват да се изпращат 45 минути след сблъсъка. Според някои това се дължи на това, че докато от екипажа са изчислявали щетите, не са искали да всяват паника и са се държали така, че все едно нищо не се е случило.
Последствията от това е, че се губи почти цял един час ценно време.
Освен това, от момента на изпращане на първите съобщения относно позициите на Титаник, последния продължава пътуването си дрейфирайки и е вече на около 25 мили дистанция. Когато корабът Карпатия идва на помощ се оказва, че получените координатите вече не са валидни.
В 2.20 часа на ранната сутрин на 15 април Титаник е вече история.
Въпреки всичко странностите не спират до тук. Когато Карпатия най - после се притича на помощ, членовете на екипажа с учудване виждат, че някои от спасителните лодки вместо името Титаник, носят това на Олимпик. Това довежда до подозренито от страна на някои от членовете на разследващата комисия, че потъването на Титаник е просто една измама. В действителност корабът, който потъва през онази нощ е Олимпик "гримиран" като Титаник.
Високите разходи по направата на двата кораба довеждат "Бяла звезда" почти до банкрут. Като капак на всичко на 20 февруари 1911 Олимпик претърпява злополука, сблъсквайки се със военноморския кораб Хаук. Следствието постановява, че в случая вината е на Олимпик. "Бяла звезда", която се намира в състояние на фалит, трябва да покрие разходите по ремонта на Олимпик, Хаук и довършването на Титаник. Раната се задълбочава още повече, поради факта че застрахователната компания отказва да плати контратираната полица поради проявена небрежност.
Възможно е поради всичките тези причини на 10 април 1912 Олимпик да е бил "предрешен" като Титаник. Смяната на местата не би била никак трудна, двата кораба са били напълно еднакви. Просто материалите за направата на Олимпик са били по - некачествени, може би е имал някои дефекти в корпуса си и със сигурност не би издържал на сериозен сблъсък. Застарховката на Титаник възлиза на 5 000 000 долара, така, че със този майсторски ход "Бяла звезда" на Хенри Морган би могла да:
елиминира основните опоненти на създаването на Федералния резерв,
да получи парите от застраховката на Титаник, потопявайки Олимпик...
и със същите тези пари да покрие разходите по завършването на Титаник, който до 1935 година ще се носи по водите на световните морета и океани под името Олимпик.
Третият кораб.
Съществува също и един необичаен факт, който се изплъзва на някои от разследващите случая.
В последствие направеното разследване на катастрофата от страна на Сащ, екипажът на Калифорния е разпитан и едва ли не обвинен, че не са отишли в помощ на Титаник намирайки се на сравнително малка дистанция.
Между разпитаните е и един от заместниците, Джордж Стюард, който твърди, че е видял друг плавателен съд в близост до местонахождението на Титаник, някъде около 4'ри часа сутринта, чийто комин е жълт на цвят.
Други от членовете на екипажа включително и капитана на Калифорния потвърждават тази информация. Последният в едно интервю дадено на американски журналист, споменава за намиращ се в близост до тях мистериозен плавателен съд, който е видял малко преди да се оттегли в каютата си.
Според разказа му вижда друг параход приближаващ се до тяхната позиция, което го кара да попита радиотелеграфиста, кои други кораби се намират в близост до тях. Отговорът е, че Титаник е единствения кораб, който се намира на близко разтояние. Репликата на капитана е, че е невъзможно това да е Титаник, прекалено малък е и е доста оскъдно осветен. След като не могат да намерят отговор, предполагат, че въпросният обект не разполага с необходимите системи за радиокомуникация на борда.
Никой не е могъл да разпознае мистериозният кораб, който се намира в близост до Титаник по време на потъването му, така че заключението на комисията по разследването е, че се отнася за Карпатия, въпреки, че последния се е намирал на много по - далечна дистанция и не отговаря на описанието дадено от свидетелите.
Кой е мистериозния кораб и какво прави близо до Титаник? И защо не са се притекли на помощ при положение, че са се намирали толкова близо? Свидетели от Титаник твърдят, че малките светлини на другия съд са били на много кратка дистанция, разследването заключава, че това е бил Калифорния, докато от Калифорния твърдят, че също са съзряли светлините на трети плавателен съд, който се намира между тях и Титаник.
Някои от разследващите свързват този "кораб - призрак" с подводница, която е била изпратена да потопи Титаник.
Оцелели от катастрофата впоследствие твърдят, че чуват вътрешни експлозии точно след момента на предполагаемия сблъсък със айсберга. В началото се е предполагало, че споменатите ексползии произлизат от парните котли на кораба, впоследствие, през 1985, когато се открива това което е останало от Титаник, се демонстрира, че в зоната на парните котли няма никакви значителни щети, най - малкото причинени от взривове. Освен това пробойните които се наблюдават по време на подводните наблюдения имат една странна характеристика, деформирани са отвътре навън, не обратно, което предполага вътрешен взрив.
Някои твърдят, че причината за потъването е, че вътре в кораба е имало пет взривни устройства, разположени на определени стратегически позиции, под ватерлинията на Титаник. Това твърдение съвпада със резултатите от първите проучвания на Едуард Уилдинг, инженер от "Харланд & Уолф", изследвайки скоростта на разпространение на водата, ( през първите 40 минути влизат 450 кубически метра, това е горе - долу половината на басейн със размери 25 на 12,5 и дълбочина 1,20 - 2,20 ) заключава, че щетите на корпуса са причинени от серия малки пробойни, а не както се предполага от продължителен разрез.
Всички тези съвпадения отвъждат до една друга теория...
третият кораб, видян от Титаник и Калифорния е малък влекач, който избутва едно парче лед близо до траекторията на Титаник (Олимпик), когато последния минава, ситуацията е използувана за взривяване на устройствата, които се намират на борда.
Тази теория не е нова, според архивите на секретните служби на Кайзера по онова време, съществува хипотезата, че някой изтегля един айсберг и в последствие са изстреляни торпеда от подводница с цел потопяването на Титаник.
Какво се е случило всъщност, какви са били истинските мотиви, защо са допуснати небрежносттите довели до загубата на толкова живота?
Отговор няма. Единственото което се знае е, че година след това се създава Федералния резерв на Сащ и започва печатането на "книжните пари", две години по - късно, църквата вече има достатъчно средства за финансирането на така желаната от нея война в Европа...
Кой знае, ако извесния трансатлантически никога не беше потънал, светът който познаваме днес може би, би бил малко по - различен или както бих казал аз: 
-"Какво би било ако навущатана Дякона не се бяха разплели във онази фатална нощ?