Публикацията съдържа според някои, може би нецензурни думи. Истината е, че наричам нещата, с истинските им имена. Ако не ви харесва - не четете. :)

Чете ми се нещо хубаво, стойностно. Всичко, което намирам е мъже, които реват срещу жените, че не им давали да излизат с приятели, че им отнемали мъжествеността ама то жените ги принуждавали да бъдат все по- слаби. Писнало им от еманципация. Жените хем трябвало да бъдат съвършени, хем майки, хем домакини, хем курви в леглото, хем да се грижат за бюджета. Боса, гола и бременна до печката, вече не е достатъчно.

Писна ми и от курветини, дето мисля, че ако днес жалкия им малък свят се върти около още по- жалката им п*тка ще бъде така докато станат на 102. Всички мъже всекидневно ще се кланят и принасят всякакви благородни метали в култ на най- яката п*тка. Щото тя, нейната, няма конкуренция и не е като на другите.

Иначе и едните и другите равни нямат акъл да дават – от съвети как да сготвиш, през как се отглежда дете, докато висиш нон- стоп във форумите на  бг- мама та, до как да си ремонтираш двигателя на мега яката колица.

Много от четящите вече се познаха в горните редове. Съответно веднага ще скочат да ми обясняват, какъв човек съм и не съм. Обожавам опитите за мисловен процес у подобни хора. Малко тип... видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак.

Как да не я обичаш тази държава и дребния и народец. Когато е за общото, всеки си гледа паницата, мърмори си под носа и чака поредния управник да ни оправи. Ама анално, както си го можем само ние.

Иначе сред кокошки, всички се правят на петли. Голям го вади българина, че и българката последните години. Не случайно мъжката ни народна носия имала дълбоко дъно. Разбирам ги мъжете – вървя си по улиците, жените и това им взели. Та голям го вадят всички, като рибар на локва, в която и попови лъжички няма.  Голям, ама мек, както обичам да казвам. И цял живот си мерим пишките, ама помежду си.

Хляб и зрелища за простия човек. А децата му – горди негови наследници. С п*тката/ гъза напред. Не умеят да пишат и да четат. Е, така се управлява – дръж ги прости, храни ги с хляб, ако трябва с пасти, че да се почувстват европейци и им гледай сеира. Те те лъжат, че работят, ти ги лъжеш, че им плащаш.

Чудя се защо съм седнала да пиша. Каквото и да кажа, простият ще си остане прост. Той не иска да го спасяват, на него така му е най- добре. И докато мъдрецът, сочи звездите, глупакът гледа пръста, както отдавна е известно.

И така, народе. Продължавам да търся човеци, сред тълпата. Не ми е проблем, такива има не малко. Житейското продължение обаче, вероятно ще да е, както го е казал поета: „Хляб и зрелища“ — някога. „Зрелища за хляб“ — сега!...