…

В какво е отличието на религията от кабала?

Религията счита, че Творецът променя своето отношение към човека в зависимост от неговите действия. А кабала утвърждава, че висшата сила е неизменна и действията на човека не я променят. Действията на човека променят самия него и затова той вече по друг начин възприема висшето управление.

...

Различно от кабала, религията смята, че отношението на Твореца към човека зависи от действията на последния. Битува мнението, че ако човек е добър, то и Творецът ще се отнася към него добре, т.е. ще промени своето отношение.

Кабала счита, че висшата сила е неизменна. Творецът е абсолютен и неизменен. Висшата светлина се намира в състояние на неизменен покой, а действията на човека променят не висшата сила, а него самия. Вследствие на тези промени човекът по различен начин възприема висшето управление, той го усеща като все по-голямо добро и му се струва, че Творецът започва по-добре да се отнася към него. Струва му се, че Творецът се променя, а не самият той. Истината е, че отношенията между човека и Твореца стават по-добри за сметка на това, че се променя самият човек

По този начин ние разкриваме действителността спрямо себе си, а религията я разкрива по отношение на висшата сила, която уж се променя. Каква е по принцип разликата?

Разликата в тези два подхода е огромна, тя определя и отличието на кабала от религията. Кабалистът знае, че ако той се променя, то по друг начин ще възприема неизменния Творец. А религията казва, че аз със своите постъпки принуждавам Твореца да се променя в отношението си към мен.

Кабала направлява човека към по-голямо и по-голямо подобие с Твореца. Религията пък предполага, че да се променяш не е нужно - с помощта на молитвите и някакви особени действия може да се отправи молба към Твореца да промени отношението си към нас. Кабала също казва, че ако е нужно да се моли, то трябва да е за това, да се променим ние самите. Тъй като, ако ние се променяме, то съответствено и другото ще възприемаме различно.

В това се състои кардиналното различие между кабала и религията. И в това е различието между човека, който разбира, че е нужно да работи над промяната в себе си, и човека, който чака, когато най-накрая Творецът ще смени гнева с милост.

Религията подбужда човека да търси методи за въздействие върху Твореца: да дава милостиня, да пали свещи и т.н. Всички религии имат свои ритуали. А кабала казва: ,,Ти си длъжен да търсиш методи, с помощта на които ти ще станеш като Твореца, тогава ще можеш правилно да го възприемаш. А той ще остане същият , какъвто е и днес”. Както вредящите родители изведнъж се оказват добри и правилни, хубави и любящи, така и Той ще ти се стори друг, съответствен на твоята промяна на възгледа за света, за мирозданието.

Действията на човека променят него самия и тогава се променя неговото възприятие за висшето управление. Ако човек се променя така, че става все по-подобен на Твореца, му се струва, че Творецът е все по-благоразположен към него. Ако човек е устроен така, че неговите свойства все повече се отличават от тези на Твореца (т.е. стават по-егоистични), то му се струва, че Творецът се отнася към него по-негативно. Възниква голяма разлика между светлината и  кли.

Религиозният човек се обръща към Твореца с молитвата: ,,Смени гнева с милост”. Кабалистът се обръща към тази единна, неизменна светлина и казва: ,,Промени ме да стана като Теб. Промени гнева в милост, но не за това, да ми покажеш, че Ти си бил разгневен, а си станал добър. Не. Промени ме за това, да Те възприемам правилно. Не за това да ми бъде добре, а за това, да оправдая Твоите действия. Тогава ще се наричам праведник - от думите ,,оправдаващ Твоите действия”. А когато аз оправдавам Твоите действия, когато съм подобен на Теб, аз ти доставям на Теб наслада. Тогава аз също ставам добър, творящ  добро спрямо Теб, подобно на Теб. Аз искам да бъда подобен на Теб, подобен на светлината”. По този начин кабалистът се обръща към Твореца с молба да го коригира, но не за това, че пребиваването в коригираното състояние е приятно, а за това, че това състояние е подобно на Твореца и така човекът доставя на Твореца наслада. Такова обръщение на кабалиста към висшата сила кардинално го отличава от молитвата на религиозния човек.

Религиозният човек се съгласява с това, че сега Творецът е гневен. Той не казва, че Творецът е вреден или лош, защото това е неприлично, така не е прието, но в дълбочината на душата си чувства именно това. Той по принцип се бои да произнася такива думи, но моли Твореца да бъде към него по-добър, да стане по-добър. Кабалистът моли за това, да стане по-добър самият той, а не Творецът.

Молитвата в кабала не се нарича молба за промяна на отношението към себе си, защото отношението към себе си кабалистът приема като абсолютно добро и правилно, единствено от възможните. Той не се обръща към Твореца да смени гнева с милост. Молитвата се нарича проверка на самия себе си, самоанализ на човека, който знае, че от Твореца тръгва абсолютното добро и затова съди себе си, анализира себе си по отношение на висшия неизменен Универсум - и моли да уподоби себе си с Него.

…

http://www.kabbalah.info/bulg