Гъста мъгла и 12 градуса. Обожавам това време.
Есента е моя сезон. Моето време за ново начало. Или поне се опитвам.
За тези, които не са чули.. дипломирах се. Най- после завърших висшето си образование. Или поне едно от всички запланувани.
В момента си търся работа. Упорито:)
Мечтая за това ново начало, имам нужда от него. Имам нужда от нов град, нови хора и да бъда по-близо до голяма част от вас. За съжаление единствения начин да ви имам всички до себе си е виртуалното. Но пък срещите ни са незабравимо изживяване.:) Така го казах сякаш виртуалното общуване с вас може да бъде нещо  различно от незабравимо.:)
И така в късните нощи, изпълнени с гъста мъгла аз мечатя за нов дом. Мое си местенце.
Вече съм определила нещата, които ще взема със себе си. Мислено ги нареждам в кашони и не спирам да мисля за новия си живот. Свободна, сама и надявам се помъдряла.
Бях забравила за мечтите си. Дълго време си ги забранявах, а после изградих навика - "Не мечатай. Вредно е. Заблуждаваш се. Храниш се с надежди за нереалното."  Всяко ново нещо е добре забравено старо, беше казал някой.
Ще излъжа, ако кажа, че не се страхувам. От нищо не ме е страх така, както от провала. Ако не успея от първия път, ако родотелите ми започнат да ме упрекват, вместо да ме подкрепят... От друга страна - имам вас и знам, че винаги има едно рамо, на което да поплача.
Тази година е за генерални промени. Вече започнах.