ДВУБОЯТ СЪС СМЪРТТА

Когато кислородът не достига
и виждаш вече края на вселената,
през хаоса на мислите пристига
една любов и тя е... споделената.

Но устните ти даже не помръдват,
а искаш да ѝ кажеш толкова неща.
Искрите във очите ти помръкват...
безмилостно догаря восъкът в свещта.

Но в този миг са думите излишни,
че нямат нужда чувствата от преводач.
Ненужни са и догмите всевишни,
измислени за ролята на строг пазач.

Вземи това, което не достига
от две протегнати към теб ръце,
разкъсай смъртоносната верига
със воля, вяра и обичащо сърце.

На силите с последния остатък
тръгни по моста построен от любовта.
Когато стъпиш на брега оттатък
остава само спомен... „Среща със смъртта”.

Христо Запрянов