ОСТРОВ ТИШИНА
Тишината ме е погълнала.
Накъде ме носиш, тишина? И защо ти си ме
прегърнала, а не радостта или поне Аврора. Току що се роди денят. Първият пролетен ден.
Тишина... Тихо спах. Тихо
станах. Кафенце тихо си налях. Тихичко в съня си молитви редях.
Не искам амброзия. Не искам вечен живот. Не вярвам, че има шотландски боец. Аз просто... Просто... Търсих своя
Авалон. Ама защо? Защо? Вместо феята Моргана -
при мене дойде тишината?
Къде
си ти, немирна фейо Моргана? Къде си?
Защо вместо теб понякога идва музата Ерато?
Навярно - защото теб просто те няма. А може би е нещо още
по-просто... не си фея, а фата Моргана.
Но знам, кълна се и вярвам –
има Авалон... има дори и нирвана.
Аз
имам карта на света. На нея има острови и островчета. Има го и Ада, и Рая. Има остров на живота. Има остров на смъртта. Има го и Авалон. Има остров на тъгата.
Има остров на радостта. А днес...
Днес се събудих на острова на тишината.
"Тихо
е върху водата, сякаш спи морето в мир...”*
Тихо е върху земята. Тихо е в душата.
Тихо кръвта ми пълзи по вените.
Тихо
е...
Тишината заглушава всички звуци.
Тишината днес празнува.
Днес
е ден на тишината.
Днес тя ме е прегърнала. Отварям си устата да кажа поне една
дума, но тя поглъща всичко. Поглъща гласа ми. Поглъща думите ми. Поглъща мислите ми. Поглъща неродените ми желания.
Поглъща мен самата. И ме дъвче... дъвче... дъвче...
тихо. И утре навярно тихичко ще ме
изплюе. На кой ли остров ще съм тогава?
Ах, къде си ти
Авалон? Как ли успях да се отклоня
от пътя си към теб? Къде е този път сега?
Тишината натиска клепачите ми и аз не
мога да си отворя очите, не мога да видя картата, не мога да
видя къде е моят остров Авалон, нито как да стигна до него... не мога да видя коя съм днес. Тишината ме е прегърнала. Силна е
нейната прегръдка. А мен тъгата ме е сломила и нямам сили да се боря. Нямам сили да напусна този
остров. Остров
Тишина...
*Гьоте