Ето на това му викам въпрос с повишена трудност, защото имам такива едни красиви моменти, в които не вярвам на себе си, на очите си, на ушите си и въобще усещам как започвам да се превръщам в сестра на Тома Неверни...

Но за някои по-малки неща мога и да проявя доверие към домашните любимци, примерно към майка ми и брат ми, но в случай, че дадат сигнал, че може да им се доверя, но иначе най-много се доверявам на СЕБЕ СИ, на МЕН СИ, на АЗ-човека и в някои случаи на листа и химикала, а откакто си купих компютър много му се доверявам, а по край него излиза, че в момента се доверявам и на вас – всички, които си правите труда да ми четете глупостите, но какво да се преви шарен свят, хората обичат да им се доверяват, някак си е пикантно и сладникаво взети заедно. Както се казва предпочитам да ми се доверяват, отколкото аз да се доверявам, дали е въпрос на вътрешен избор или избор на среда, това още не го знам със сигурност, но чисто личните неща от живота ми предпочитам да споделям само с мойте личностни измерения....

Е, не знам дали забелязахте, но и днес ВИ се доверих.