ФИЛОСОФСКО

Гошето* е философ –

дървен, цял и всякакъв

и не дава апостроф

да му кажеш някакъв.

За живота има мнение –

всичко му е ясно,

да ви кажа, туй за мене е

направо прекрасно.

Щото аз, да си призная,

не разбирам нищо

и в неметената стая

пате съм в кълчища.

Затова се консултирам**

нещо щом ме възмущава,

той проблема ми намира

бързо и го обяснва.

Щастлив ставам след три водки
и за нищо не ми дреме –

щом погледнеш философски,

няма никакви проблеми.

-----------------------------------------------------------------

 * Всяка прилика с някое Гоше е случайна.

** С него, разбира се.

Дъжд заплиска и замина,

но успя да ме накваси

и реших да си почина

в кафене със празни маси.

Хапнах сандвич, кола пих

и кафенце със сметана,

и едва се изсуших

пак да плиска вън захвана.

И се появи дилема

(а дилемите ги мразя) –

дали водка да си взема

или в локвите да газя?

Дремя аз на празна маса,

Вътрешният глас мълчи*...

Тъй ли? – него ще наквася,

че по-малко му личи.

--------------------------------------------------------------------------

      * Не знам какво му стана – той обикновено е против