Сънувах, Коцето (бившия) в един ужасено гаден, отвратителен сън, след който се събудих като по филмите - с вик и вир вода от пот..

Та сънувах следното..

С мама слизаме по някакви стълби към някакъв училищен двор.. И срещу нас някакъв лекар тича и казва "Не може да отидете там, стана злополука" и после се обръща конкретно към мен с думите "Не гледай!"... Аз обаче поглеждам и виждам фигура лежаща с очи към земята...И питам кой е това.. и лекарят казва "Едно момче, баскетболистче..." При което аз питам "Коцето ли е ?!?!" И той казва "ДА"...
И аз започвам да пищя и да искам да ида при него и да плача, но майка ми и лекаря ме държат и ми казват : Стой тук, мъртъв е...
Абе ужас...

После сънят ми продължи как аз се обаждам на Даниела и тя ме пита дали ще ида на погребението.. Аз започвам да ридая супер силно (насън) просто при мисълта, че ще трябва да погребвам толкова скъп човек... Казвам й, че искам да отида, а Даниела ми казва "Ама по-добре не идвай, че на Пламена няма да й е приятно да те види" (Пламена е настоящта на бившия)... И аз още повече - рев.. започнах да нареждам нещо от сорта, че достатъчно ме е държала далеч от него, че заради нея загубих връзка с него и ето че сега е мъртъв ... Помня много добре чувството на празнота и ужас, което ме изпълваше по простата причина, че сънят беше адски реален :(

После изведнъж се озовах на погребението... Странно, но всичко около мен беше като на погребението на Милен :( Исках да ида при ковчега на Коцето, но не ме пускаха, а и аз постоянно повтарях, че ме  е страх да го видя мъртъв или нещо такова.. Продължавах да плача,подозирам, че и наяве съм плакала, защото се събудих със сърцебиене и мокри бузи... И самата мисъл за Костадин.. че вече няма да го видя.. ме съсипа просто! Макар че беше само сън...

После извенъж това изчезна. И сънувах само още едно нещо, преди да се събудя.
Че ми пада зъб.
Един от задните зъби. Откъсна се изцяло и ми остана в ръката. Толкова реално го усетих, че сякаш почувствах вкуса на кръв в устата си, усетих празнината на мястото му...
А зъбът лежеше в ръката ми.
Уплашена отидох да го покажа на майка ми.

И се събудих.

Всеки път, когато през живота си съм сънувала, че ми пада зъб, в следващите няколко дни са ми съобщавали за нечия смърт.

Сънувах че ми пада зъб преди прабаба ми да умре, и преди Милен да умре...

От ставането ми досега съм настръхнала цялата от ужас... Изчаках до 12 часа за да разкажа съня си.. Иска ми се да вярвам, че е било просто илюзия или нещо подсъзнателно (точно като си лягах ме болеше един зъб)... Но ме е страх, че не е така :(

Направих нещо, което скоро не бях правила - писах един смс на Коцето с риск отново Пламена да ми върне съобщение с нецензурни думи и заповедта "стой далеч от него" - както направи последните 2 пъти когато му писах.
Писах  му само: "Всичко наред ли е?"
И досега нямам отговор...

И за нашите мисля... и за баба и дядо.. за Кирил.. за приятелите ми... за братовчедите, за леля...общо взето за всички които обичам :(

Защо, защо сънувах този сън :(