СВ. ГЕОРГИ
Този велик Христов мъченик живял и пострадал по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.). Още юноша, Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион). Бил красив, умен и способен младеж и императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той бил християнин. По това време срещу тях били повдигнати люти гонения: залавяли ги, затваряли ги в тъмница и ги подлагали на страшни мъчения. Понеже младият Георги бил наследил от покойната си майка голямо богатство, наредил робите да бъдат освободени, а имотът и парите раздадени на бедните. Така той се подготвил за велик подвиг в името на Господ Иисус Христос.
Явил се в двореца в Никомидия, столицата на тогавашна Витиния, и смело защитил християнската вяра. Напразно бил съветван и увещаван от императора да се откаже от Христа. Заради твърдата му вяра бил подложен на различни мъчения, от тежки по-тежки: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: "По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията.
Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година.
Източник - pravoslavieto.com
В памет на Свети Георги (на гръцки "земеделец") Гергьовден се почита от народа и като празник на земята, земеделието и животновъдството. Свети Георги е покровител на овчарите и стадата. За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и новата стопанска година. На този ден се прави курбан в чест на светеца, пече се агне - всички се събират на празнична трапеза с песни, свирни и танци. Тачен от народа ни повече даже и от Великден (“хубав ден Великден, дваж по-хубав Гергьовден”), той е бил подчертано земеделски и скотовъден празник, на който за първи път през годината се е изкарвал добитъкът на паша.
Имен ден празнуват носещите имена: Георги, Гергана, Галя, Галина, Галин, Гана, Ганчо, Ганка, Гиргин, Гиргина, Гинка, Гюро, Гюргe
Св. Георги е избран за светец - покровител на войската. У нас 6 май се почита като Ден на храбростта и празник на Българската армия, когато се извършва ритуален водосвет на бойните знамена.
Дойде, дойде Гергьовден,
с зеленина обдарен.
Слагай, майко, софрица
на зелена тревица.
Давай агне печено,
на тавица сечено;
да хапнем сладичко,
да тръгнем раничко
към ливади зелени
за божури червени;
пресни китки ще звием,
венци ще си извием,
дома ще ги занесем,
глави да си накичим.
Цанко Церковски
Христо Ботев
ГЕРГЬОВДЕН
Ликуй, народе! Старо и младо
хвалете и днес бога и царят!
Днес е Гергьовден. От овце стадо
тъй блейше вчера подир овчарят,
когато тоз цар, безгрижен, глупав,
както и всички царьове земни,
поведе стадо с кривакът хубав
и с умни псета - министри верни,
без портфейли, но и без заплата,
на кои същ цар и да погледне,
"Блазе й - би казал, - живей овцата
и от народът мой по-честито!"
И тръгна стадо с агнета дребни,
върви и крета от път убито,
та сичко младо под нож да легне
за свети Гергя - божи разбойник...
Бездушен, глуп, изгнил покойник
жертви ли иска? Иска овчарят,
гладното гърло, попът пиени,
както от тебе, народе, царят
иска за свойте гнусни хареми
и за тез, що те мъчат, обират;
а ти им даваш потът, кръвта си
и играйш даже, кога те бият!
На` - днес богати и сиромаси,
пиени там - те песни пеят
и хвалят с попът бога и царят...
Ликуй, народе! Тъй овце блеят
и вървят с псета подир овчарят.
Гергьовден
Ще накършат момчетата върбови клони,
ще накитят вратите, иконите,
и обор, и хамбари, и плевня висока,
и кошара – за здраве на стоката.
А мъжете ще колят гергьовски курбани
и щом бият вечерня камбаните,
ще отидат жените със дискоси бели
да споходят пред празник умрелите.
Вечерта ще прекръстят децата заспали,
пред светията свещ ща запалят те
и ще легнат доволни, и сън ще сънуват,
и ще бъде той светло празнуване.
Че в зори свети Георги, ранил преди всички,
преди будните баби и птичките,
своя бял кон ще яхне, през плет и огради
ще прескочи, ще иде в ливадите,
ще се мерне в лозята, в горите ще викне,
ще обходи осевите никнали,
и ще благослови той по божа поръка
изкълнилите пролетни стръкове –
да пораснат, да станат до пояса нива,
да достигнат до жътва небивала...
А момците ще вържат в градините люлки,
да люлеят момите и булките –
и над тях от овошките цвят ще се рони,
ще се слънцето смее през клоните,
ще кънтят надалеко припевки и глуми
и ще светят лицата им румени...
Елисавета Багряна
И когато сядахме на масата,
брояхме петте именника
като пръстите на ръката
без които няма юмрук –
петима с името Георги,
без които няма никакъв празник
въпреки трапезата, агнето,
наприпкалите букети гергьовчета,
миризмата на коприва из двора,
несигурното припяване
на малката камбана на църквата,
щъркелът и щъркелката
в сламената шапка над купола,
дивият чесън под дивата джанка,
песента по “Хоризонт”
от черната радиоточка
и щастливо удавените
“Наздраве” в сливовата ракия.
Днес пак ме чака
старата нащърбена чашка със сливова,
но свири хай-фай тунер бенд
с програмирана музика и чейнджър,
съзнанието ми е капсулирало
думата “хоризонт” като излишна,
чесънът е на хапчета и прахчета,
а дивите джанки са съвсем подивели
от самотата си,
щъркелът чака последните
ин-витро резултати на щъркелката,
малката камбана бие смело
но бабите, които чакаха смелостта
отдавна са ангели,
копривата е по-породиста
от тежките метали и радиацията...
И само гергьовчетата -
ах, тези гергьовчета - са същите.
Свивам букетче от тях –
дъха на детство и вечност.
По навик търся на кой да го дам,
но петимата именници са далеч –
кой след девет планини в десета,
кой през девет морета,
кой над девет небеса,
и жертвено животно няма да закича-
вегетарианството е модерно,
а последният овчар, който познавах,
се обеси пиян на гегата си.
Какво да го правя този букет
като ще изсъхне
в юмрука ми от пет болни пръста,
защото затоплянето е глобално
и вода в чучура няма даже за комка,
само ракия за щастие в чашата.
От олтара на съсухрената църква
ме гледа иконата. Истина е -
гергьовчетата са излишни
в натюрморта
с кон, змей и копие.
Но само тя може да осмисли
смъртта на букета в дланта ми.
Не моля за себе си -
за цветята се моля.
Само ти им остана,
Свети Георги.
ДАДОХ ВИ НЯКОЛКО ГЛЕДНИ ТОЧКИ КЪМ ТОЗИ ХУБАВ НАШ ПРАЗНИК!
ВИЕ СИ ИЗБЕРЕТЕ КОЯ ВИ ДОПАДА!
НА ВСИЧКИ ВАС - ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ХРАБРОСТТА (НУЖНА НИ Е),
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ИМЕННИЦИТЕ И НАЗДРАВЕ!
