Какво търся? Повече от тази любов която имам в момента? По-голямо количество от това изгарящо чувство? Живот с любимото същество до мен?
Може би просто  търся друг път... по-труден.. с повече страдание. Може би просто съм свикнала да се боря.. Може би това искам - с болка да вървя напред, със сълзи да бележа къде съм била, да оставям частица от сърцето си навсякъде и най-вече при хората, които обичам..
Ще поема този път, без да знам накъде ще ме отведе.  Рискът е по-голям от всичко, което съм правила досега. И го поемам на собствена отговорност. А това е страшно.. Но сърцето не ми дава мира. Всяка нощ си задавам един и същ въпрос и накрая заспивам с убеждението, че нямам друг избор - иначе ще изневеря на себе си... 
Изборът на сърцето - грешка, правилен път или просто подбуда от любов?
От най-големите трудности се ражда истината и красотата.
LUCK. Нужен е, за да не забравя, че съдбата съществува.
DREAM. Това, което правя откакто съм се родила.

Трябва да скоча. Сама. Без някой да ме побутва отзад. А долу ? ...