Тераса, удобни столове, маса с чадър, чаша кафе с малко мляко, бисквити с шоколад, слънце, синьо небе с облачета тук-там от онези белите, дето от долу са равни и отрязани като с нож, а от горе пухкави... птички пеят от дърветата в градината... от далечна къща се чува рязане с флекс, а дори и това ми харесва.
Когато отидох в Тони на купона, ми се обади един много добър приятел и ми се скара, че отдавна не сме се виждали. Разбрахме се да им отида на гости. Велин живее с жена си на това описано по-горе място. Те са рядко срещани хубави хора. Та седим си и си говорим и всичко наоколо е толкова хубаво.
Миналата година ме помолиха да им обзаведа единия етаж. Стана страхотно.
Мечтата ми е да имам къща на подобно място.

Момо, до като гледах тези облачета и всичката красота на около се сетих за това, че не съм срещал история за облаче. История за едно малко бяло любопитно облаче. Искам да напиша, но не ме бива в приказките.