Петък, 25 Април 08 г

Събуждането

В един момент просто съм се унесъл и съм заспал. Малко преди това чувам от другия край на салона реч на немски и акапела изпълнение на „The eye of the tiger“. Някой от нашия отбор е решил да конкурира словенците и се получава много весело. За жалост в салона е вече тъмно и не мога да разпозная кой точно.

Да спиш в спален чувал е голям кеф. Тъй като нямам собствен съм взел на заем от един колега, с който учим заедно, но определено планирам да си купя и аз, щом получа някоя и друга заплата в близко време. И палатка искам да си купя, и гумена лодка с гребла, но нека не прекалявам със замечтаването за момента.

Около 7:00 сутринта е и в салона се чуват възгласи по мегафон. Организаторите са се събудили, или въобще не са спали, и сега разбуждат всички по много весел начин. Малко по малко хората около мен се раздвижват и атмосферата в салона живва. Хора се разкарват около мен по гащи и с четки за зъби, но все още голяма част спи и не се вдига. И изведнъж в салона зазвучава музика. Ама музика, усилена на max и то dance парчета отпреди десетина години, които са много свежарски. Холандия е друг свят. Имат организираността на немците, но са много по-отворени хора и не отиват в никакъв случай в крайност, в която да изглеждат просташки. Напротив-поведението им е премерено и много приятелско.

Видео 3

Лека по лека и аз се раздигам и се заемам с това да сгъна спалния чувал и да си събера багажа. Отборът ни е по немски организиран и след малко всички са готови и потегляме към съблекалните, където да оставим багажа си. Прави ми много добро впечатление, че се изчакваме и проверяваме дали всички сме се събрали. Постепенно започва да се усеща истински отборен дух.

Йоб е вече на линия и ни води към столовата, където да закусим. След закуска е предвидена почти целодневна програма за отбора ни, в която ще ни разведат из университета и ще ни покажат различните факултети.

Тук искам да направя малка вметка: Цялото пътуване и нощувките ни се покриват от университета, който се оказва, че е в комбина с университета в Nijmegen и с още 8 университета в Европа, които от около година са в обща програма. Името е IRUN (International Research University Network) и организацията има за цел да засили сътрудничеството между университетите в Европа, като се наблегне на това участниците да са с обща кредитна система за изпити и да има лесно преминаване на студенти от университетите-участници. В програмата участват университети от Словения, Норвегия, университета в Барселона, както и този в Глазгоу. Тъй като програмата е нова, разбирам, че освен щафетното бягане, в което участваме, ще бъдем запознати и със съвсем различни неща, които на мен лично са ми много интересни.

На закуска

Докато закусваме ми е много интересно да слушам разговора на съотборниците ми. Немците са освен всичко и самокрични и имат много точна преценка за нещата. И на тях им е направило впечатление колко различно в положителна насока е всичко в този университет. Хората и на тях им се струват по-готини, направило им е силно впечатление и спортната база.

Говорим си за Дуисбург и за условията в града. И се чуват две мнения – едното, че градът има предпоставки да има алея на реката като тази в Дюселдорф примерно, но че не е направена и че като цяло в Дуисбург е малко поттискащо понякога и че има градове, които са много по-живи и за по-млади хора. Харесва ми обаче, че се засяга и темата, че градът е с най-голямото речното пристанище в Европа, че има шест езера, на които е прекрасно да се разхождаш, да плаваш с лодка или да се къпеш. Има прекрасни условия за спорт – за бягане, колоездене, гребане и т.н. И чудесно вътрешно пристанище. В последната година има и огромни промени в центъра, които правят града по-красив. Интересно ми е да си говорим за Дуисбург, Есен, Вупертал и Дюселдорф, защото забелязвам, че има неща за които сме на абсолютно същото мнение.

След закуска Йоб ни запознава с Лаура. Лаура е също холандка и тя ще е нашият екскурзовод за деня. Завършила е университета в Nijmegen (забравих каква специалност) и сега работи там и ходи на курсове по фотография.

Лаура ни развежда из факултетите на университета и ни разказва историята на университета и на града. Nijmegen е най-старият град в Холандия, а университетът е основан през 1923 година. Спортната база е завършена преди 3 години и в момента е най-модерната в страната. Никак не се учудвам. Има над 17000 студенти, не малко от които - чужденци. Таксите за година са 1500 евро, което е с 200 евро по-скъпо от тези в Дуисбург.

С Лаура посещаваме някакъв музей, в който студентите празнуват завършването си, но съм малко разсеян в момента и не я слушам много внимателно.

Видео 4

След това ни води в лаборатория за опити с магнитни полета, където предава ръководната щафета на един от инженерите там. Той ни развежда из съоръжението и ни показва технологии, които са абсолютни нововъведения. В сградата има огромни магнити, с които се правят опити при температури, близки до абсолютната нула (-273 градуса) и по-ниски. За охлаждането на системата се използва циркулираща водна инсталация, в която водата трябва да е абсолютно пречистена, за да не уврежда уредите. Чувствам се направо като в космически кораб.

Видео 5

След посещението в лабораторията, Лаура ни води до едно заведение, в което пием кафе и чай. Има и много вкусни кифлички, които са чудесна добавка към топлите напитки.

Веднага след кафето влизаме в една от залите за лекции на университета и слушаме история на състезанието и на програмата на университетската мрежа, която е започната преди година. Прави ми впечатление, че в Холандия има около 16 милиона души и 16 милиона колелета, което може да се види и по улиците. Най-високата точка в страната е малко над 300 метра и с право The Netherlands означава „Ниска земя”. Ще си спестя преразказ на лекцията, която излушахме, не защото не беше интересна, а защото ще трябва да пиша още доста, а ми се преминава малко по малко на описанието на състезанието. Вие обаче може да прочетете на спокойствие това което ни представиха на сайта: www.irun.eu

Сещам се за песента, която някой от нашия отбор изпя предната вечер и питам останалите. Оказва се, че е едно момче от Виетнам, което е част от отбора. Като цяло сме съвкупност от доста националности. Преобладават немците, но освен момчето от Виетнам има едно момче и едно момиче, които са от Турция, аз и Ина сме от България, има и едно момче от Русия. Общо взето – мултикулурен отбор. Момчето от Виетнам се казва Бин  и учи в Есен някаква икономическа специалност. Сега обаче си е спечелил прякора „Тигър” и всички се обръщат към него по този начин.

След лекцията се връщаме в столовата на университета, за да обядваме. Организаторите са ни осигурили купони за 7,5 евро, с които можеш да си купиш прекрасен обяд. Всички похапват стабилно, защото трябва да съберем сили за бягането, което за нашия отбор започва в 1:00 същата вечер.

Бягането ще бъде разделено на три групи – нощна, сутрешна и следобедна. Ина е в първата група и заедно с останалите от нейната група отиват в апартамента на Йоб, за да поспят няколко часа. По-късно разказва, че апартаментът му е много интересен – има стая в къща, в която съжителства и с други стиденти. Стаята му е на втория етаж и стълбите са толкова тесни, че трябва да стъпваш настрани. Леглото му е вдигнато почти до тавана, за да може да се спести място, а под него има диван и други разни неща. Съотборниците ми се шегуват с него, че на това легло няма много възможности за импровизации, ако прави секс. Общо взето настроението е приповдигнато.

Аз съм щастлив, защото се оказва, че за група 3 ще стартирам пръв. Моят старт ще е в 12:00 на другия ден и ще имам време да поспя в спортната зала на спокойствие по-късно.

Сега се насочваме с останалите от отбора към центъра на града, където ще се срещнем с още един екскурзовод. Пътуваме с автобус и след малко пристигаме на отправната точка. Там се снимаме и се срещаме с жена, която е на около 50 и е много лъчезарна и готина.

Видео 6

Видео 7

Лаура предава щафетата и в следващия час разглеждаме замъци от римско време, статуи на жени, които изобразяват годишните сезони и се промъкваме през тесните улички на стария град, за да видим най-старото кафене в града. Изкушавам се да направя една снимка с ефект „сепия” и да си представя какво е било там едно време.

Влизаме в църква, която също е доста стара и строена много години. От мястото, което е вдигнато с метър над пода, и от което предполагам, че свещенниците изнасят проповеди или речи, звъни телефон, а там няма никой. Забавно ми е да чуя следния разговор между Лена и Аня:

-Кой ли звъни?

-Е, как кой?! Господ.

След посещението на църквата виждаме и символа на града. Сега обаче отново съм малко разсеян, защото искам да направя снимки и изпускам част от историята. Това, което жената ни разказва обаче е, че статуята е обърната с гръб към стария град и с лице към новия, за да символизира развитието на града. Статуята е на жена, която се е оженила за дявола. Историята е като приказка и със сигурност е много интересна, но аз я пропуснах половината и затова няма да си измислям.

Това е последната точка от разходката в града и сега отново на ход идва Лаура, с която отиваме да пием бира на реката.

Лаура, както и Йоб, е много готина. С нея си говорим на английски и се майтапим страшно много. Тя има приятелка, която е българка и я уча на някой изречения, за които ме пита. Интересно й е, че знам руски и общо взето имаме много общи теми за разговор. Лаура е на 26 и не иска още да се жени. За сега й се струва рано, защото се чувства свободна и иска да си поживее. И аз се чувствам напоследък, че страшно много си ценя свободата и въобще не ми е до сериозни връзки или отношения. Със Заур (момчето то Русия) си говорим малко на руски. Кефи се, че знам стихове на Пушкин и песнички от Чибурашка, както и военната песен „Катюша”. И аз се кефя. С немците също е много смях и вече си личи, че всички са се отпуснали и не са толкова стегнати, колкото в началото. И се усеща, че сме отбор и всеки го е грижа за останалите.

Разделяме се с Лаура и хващаме автобус за университета. Там ще вечеряме и ще се срещнем с първата група от щафетното ни бягане, които досега са поспали в стаята на Йоб.

Няколко часа след това започва бягането.

<< Част Трета >>