Невчесани мислички и повод да кажа "Обичам те к:)"
от
Svetliche
на
08 юни 2007, 19:40
Категории:
Невчесани мисли
Етикети:
обич
,
невчесани мисли
,
вълшебства
,
импресии
You make me feel like I’m real!
If in time you are flying high
Over fields where we would play
I'd be the colours in your kite
And the strings that hold you safe
And in time we are flying high
As we dance in the headlights laughing
Tears are all spilled behind us
And the bad days have blown away
Когато съм с тебе– пак съм дете. Събирам в шепите си ароматните цветове на детството ибезгрижието и плета чудни венци.
Когато съм с тебе – пак се чувствам мъничкото Габе – русокосо, с плитки и лунички-звездички :P , свободно, щастливо обхващащо и прегръщащо всичко наоколо...
Всичко ми е ново и всеки път различно. Като еднорога съща пристъпвам и завирам рогче/протягам любопитно копитце/оче към всички и всичко. И обгръщам всичкото. И е приказно-чудно. Като във вълшебните, топли страни, където феи посипват с прашец люлките на мечтаещите и сънуващи деца. Като невидима сила на доброто политам понякога в нощта и през деня - над злото, пошлото и хаоса... И тогава съм и бъда, бъда, бъда!...
С вътрешния си влюбен поглед сътворявам чудеса.
Влюбването, любовта, взаимното бъдене те приближават до най-съкровените мигове от животати... удължават детството, напомнят ти, че то не свършва. Когато пораснеш, (а това може и да не се случи никога, ако го поискаш. Познавам хора на 50 години почти, които все още се чувстват на 4 ;)) тръгваш на пътешествие - ти си откривател и когато откриеш своята сродна душа, гледаш на себе си по много по-различен начин - по детски, освободено, изчистено, надбитийно ;P
Когато си с друг не само не си сам, но и си щастливо изпълнен с две божествени трепкащи светлинки – твоята и на човека до теб – доверил ти се, обикнал те...
Бъдете! Обичайте се! Бог е любов!...
Щом на 19 искам да разчупя оковите на този свят и да го освободя – от злото, тиранията,недоимъка, както каза Калин, кой ли ще устои на такова ваше светличество след време? ;)
Не си задавам въпроса какво ме чака обаче, защото каквото има да става - става сега. Тук и сега:) Завинаги!