Как да повярвам,че е зима.Вчера валя първия сняг,така дългочакан.Според теорията на Тео винаги вали в събота.Така се получи и тазигодина-явно времето обича традициите.Снега,обаче не съвпадаше сдетските ни мечти за зима.Някак не беше същото както преди години.Ненатрупа.Нямаше го бялото сияние на зимните нощи,нямаше я и замреженатаот снеговалежа и снегоносните облаци мека дневна светлина.Въпрекиобещаващо едрите снежинки, не успя да заличи черните улици.Не успя дапочисти града.Не покри обаче и красотата на есенните цветове,коитогоряха в градинките.Решихме да се разходим за да направим първите сиснежни снимки.Вместо белота обаче открихме повече цветове.Дърветата вградската градина не пожелаха да умират тази година...храста койтооткрихме изгаряше в ярко червено и топеше снежинките от разстояние само

с цветовете си...Как да повярвам че е зима?...Дали времето се есмахнало и няма влияние върху природата или ние сме по-способни даоткриваме цветовете, когато те са малко.Очите ни се радват на всякозапазено цветче,а сетивата на всяка вълна от топлина.Или просто гитърсим все повече и естествено ги намираме по-често!