На дъното на моя бряг,

където лодките присядат

Отправил взор ме сочи

безмилостен въпрос.

Нали го бях задала аз

В една самотна нощ

Във мен огледа се звездата

Прошепна ми без глас.

„Какво е Вечността?” –

запита ме Безкрая.

А аз отправих му въпрос –

„Кога пристига Края?”

Една звезда потрепна

Откъсна се от мрака

От полета на гибелта й

роди се свободата.

На дъното на моя бряг

забил ръждива котва

Оглежда се във мен въпрос –

„Какво се ражда от Безкрая?”