Някога имаше един БГЛог, който ми помогна да изкретам от самотата на странствения живот и да оцелея сред хулите на "близки" и "доброжелатели". Този БГЛог беше единственият ми и най-близък приятел за месеци и ми помогна много в израстването ми като личност.

Ясно е, че ние хората възприемаме нещата различно. Ясно е, че почти никога не сме разбрани поради предното изречение. Ясно е, че искаме нашето до нас си и да не го делим с другите...

Този път ще напиша какво ми отне БГЛог. Какво обичах и какво ситръгна от него...

Не веднъж съм писал кой ме посрещна тук. Беше Аниспин, която месец-два по-късно се обиди на мое изказване и на свой ред се изказа като че ще се самоубива. Появи се година (май по памет цитирам) по-късно - ни лук яла ни лук мирисала. И пак изчезна. Заради някой си Коук, който...не помня.

Имаше един човечец - Аурийн, който се бореше с вятърните мелници и пушачите. И той изчезна, макар и не толкоз драматично, но се появява отвреме навреме...

Имаше един Иван "Джонефф" Жеков, който си триеше постингите за щяло и нещяло, и хвърляше вината тук и там - по Коукове, ангели и гарги. Беше ми особено близък, но по редица обстоятелства и той се отдалечи.

Имаше...

А, да! Имаше и Блекхоук. Човекът, който ме впечатли с първото си изречение. Човекът, който се обиди на първата ми забележка и реши да се маха от БГЛог (ама Старлайт си остана единствен ;)).

Имеше един Мейкър. Наистина Мейкър! Човекът, който ме защити, когато изглеждаше, че има нужда, и човекът, който се махна за пореден (май за последен) път от тук.

Имаше и Ефина! Жена, която ме впечатли с поезията и чувствителността си. Жена, която във втората "конфронтация" с мен реши да си изтрие стиховете, просто защото й казах "Насочи енергията си натам (към "Поезия")" (цитирам се по памет).

Имаше Иван Ангел, който се докосна до истинската ми същност и спря да си пие бирата с мен в БАН (уплашо се нещо?!).

Имаше Тери! Ах, Тери!!! Колкото и да кажа хубаво, все няма да е достатъчно. И с него сме се конфронтирали, но той си извоюва приятеля, и още си пием бирата с него.

Имаше една камара народ, които ми се разсърдваха понякога, но пак останахме приятели (поне така се надявам). Веско, Дани и Стративариус - хората, в които се кълна, че са част от БЪДЕЩЕТО на Нацията.

Имаше и друга камара народ - по-зрели, от които черпех опит и за чието изчезване (надявам се) нямам особена вина. Куинката, Дарла, Шогун и Басьо - ей, искрено вярвам, че сте още тук, па макат и по-рядко да ви срещам.

Имаше и чувствителни - Момо, Феята и Котката, които се ограничиха в дадени общности и като че ли не искатда пишатвече тук.

Моите Кумци - Макс и Цвети, искрено се радваха на БГЛог, а в последствие се отвратиха от задкулисните игри и размисли. Хората, които първи ме заревнуваха от сайта и които никога не дойдоха на среща поради същите причини.

Ирина, която се оказа Джонефф...

Имаше и други... Сайбъркракъра, с който тъй и не се разбрахме кой закакво се бори. Климберче, който имаше жестоко желание да пише за "Селска клюка" но изчезна някъде по неразбираеми причини. Горьо - моят вдъхновител в литературата, който също спря да пише каквото и да било по неизяснени обстоятелства....

Имаше и още - Танас, който "напусна" ненадейно туй място, защото го обявиха за еди-какъв-си, а не за един-от-нас. Краси, който също се изнесе от основната общност поради ред причини. Койчо, който негласно изчезна от тук, поради подобни случки.

Имаше и още чувствителни - Щепси и Ежко, които просто не пишат вече в главната общност. Яничка - много рядко. Двете ни мили Павлинки - тоже...

Лейди Фрост - жената на моя живот. Момичето, което също ме заревнува от БГЛог и на което преди час-два написах "ДОКАТО ИМА ПОНЕ ЕДИН ЧОВЕК, КОЙТО СИ СТРУВА, И АЗ ЩЕ СЕДЯ ТАМ (в БГЛог)". И което ми написа "...но все още примираш за тях... (за БГЛог)" - да, може би примирам. Момичето, което за мен не е Лейди Фрост, а Яна - моят другар в живота.

О да, щях да забравя най-хулените. Хората, които (май) не успях да нараня (много). Жоро и Таня - нямам думи за тях. Номер едно са просто. Хора, които тъй и не успях да разбера напълно, но се надявам и че не успях да обидя.

И още - всички знайни и незнайнипрограмисти, които охулих нееднократно - Беуиа зауек, Румен и Ко....

Какво и защо ми (го) отне БГЛОГ.

Отне ми виртуалната представа за някои хора. Но какво ми даде? Даде ми много повече. Даде ми истината. Даде ми приятели. Даде ми... даде ми почти всичко...

Ами Коук? На кого му дреме. БГЛог ми даде Коука и започна да отнема частички от него. Искаше ми се да не се превръщам в диамант за шлифоване, т.е. хората да не взимат от грозотите ми, а напротив - да им дам най-свидното - сърцето си. Малцина го направиха, други още повече...


ПП Замислям се за още имена - Кекла, Вимп, Вампито, Рупани, Микромакс, .... Аз имам БГЛог! И имам всичко!!!