ВиЕмЕй
от
sikov
на
21 януари 2008, 21:36
Категории:
Нещата от живота
-
Невчесани мисли
Етикети:
раждане
,
пробуждане
На прага на рая аз стоях сам с моите мисли.
И едни ангели - добри и някои от тях лоши, които искаха да ме върнат.
Да стоиш там и да се взираш в красотите на онова блаженство е нещо, което не се случва всеки ден на човек.
Бях готов да отида. За мое щастие, имаше един проблем.
Болеше. И то много. На много малко моменти, но много.
Болката започваше от корема и се насочваше към сърцето, а от там директно в душата.
Мислех си, че тъй като това се ръководи от главния център, щеше ли да бъде по-добре ако изобщо нямаше.. нищо?!
Та да се върна на прага на рая.
Някои казват, че там има светлина. Човек влиза в тунела, а после вижда светлината и се опитва да се върне или да остане там завинаги.
Аз стоях на прага и се мъчех да открия този източник.. от къде по дяволите (това май е един от забранените изрази в рая) идва тази светлина?
Взирайки се, мисля че видях. И разбах. Или поне така си мисля.
Едно огромно огнено червено кълбо като райски магнит дърпаше душите на Добрите!
Welcome to the good life ми пееше една малка фея, която бе на своя пост, чакайки поредните жадни за "нещо по-хубаво" души.
Мислех да направя първата крачка.
Лек пристъп.
После още по-ярка светлина.
Усетих, че не трябва. Звуците на райските цветя, полъха на вятъра и ...
О боже. Какво всъщност правех там?
Та нима това, което съм, това, което имам не ми бе достатъчно?
Пуснах ръката на малката фея, казвайки й:
"Те ме чакат".
Събудих се.
"Слънце, как си. Добре ли си?"
"Мило, какво правиш?"
Някои неща са наистина около нас. Просто трябва да отворим очи.
И да най-важното - да ги пожелаем!