Хайде да помислим - какво разбираме при нас като кажем „барбекю”? Пържолки, а? Да, по целия свят е така, само дето в Щатите са малко по-Флинтстоун-гиби, но нали там всичко е огромнейшие..... А в Швеция? Семпло – замразени бургери, 100% със някакъв там здравословен произход. Всъщност – нека спра и помисля... Не, така е само в икономичните къщи – иначе си ядохме нормално барбекю, ама това сигурно се отнася до нормалните къщи, които посетихме. Икономистите (както кодово нарекохме спестителите на средства) си падат по ‘здравословни” продукти с неясен вид/състав/цвят, но са мноооооооооого здравословни и те затова ги купуват. После плъзгат поглед по снагите ни със стаен укор в него и ние отма се съгласяваме. Така си е. Здравословното си е задравословно.

Обаче тъпо и упорито, по български разглезена във вкусово отношение, продължавам да настоявам, че сигурно ще да е прекалено здравосолвно, щото тогава, в тази точка на пречупване, вкусът съвсем се опущава.... Но аз съм гнусна чревоугодничка и тъкмо за това Господ не чува сподавените ми молби да отнеме известно количество от онова, с което ме е дарил доста щедро... Точно тук се сещам, че аз всъщност не съм мързеливо, нефитнесщо, биролюбно същество (някой спомена ли 50 л бира, или нещо само ми се е мернало пред погледа? – хайде, бе, пичове, имаме има-няма 38-40 готини служители пред компютри в офиса, знаете ли какви сложнотии програмират, ще си я мушнат биричката преди да мигнете и ще ви споменат с мнооого добро... Но аз не подкупвам никого -  журито трябва да е безпристрастно и твърдо, като камък!).

Не, причината е, че аз съм щастливо омъжена за най-добре готвещото същество отсам Екватора, на име Буб. Уууупс... А къде остана мама? Май си е гот, че майките не четат блогове? На тях им стига, че нахалните им деца си купуват някакви модерни телевизори с повече от 5 копчета на дистанционното – за да тровят живота им, и вместо хоп директно на „Бедната Настя”, да речем, откриват че на света имало и други канали да изкушават слабите им души, като „Романтика”, да речем, на истински испански, с реални сериали от най-реалния живот, а той, мръсникът не знае, че тя му е родна дъщеря и ще й посегне.... Ох, не бива така. Спирам, защото и непълнолетни четат блогове. Деца, обичайте майките си, те готвят най-вкусно, нали така, да го знаете от кака Таня! А на гаджето само под завивката казвате, че омлетът й/му бил супер, щото ако мами чуе – минавате на системата на д-р Емилова....

Та връщаме се към разказа ми за барбекюто в една точно определена шведска дървена къща – тази на ФЗап.  Между другото, всички къщи (извън онова, което ние разбираме под думата „градове”, щото сигурно в Полски Тръмбеш само името му е смешното, а иначе си има готини тухлени къщи от истински тухли...) са от дърво. Заради студа, сигурно. Или защото са икономисти? Между другото, в Швеция се използва масово една много ярка бургундско/бордо боя за къщите им отвън, която ние си мислехме, че някакъв хит и затова всяка трета/четвърта къща е такава. Оказа се, че тази боя е остатъчен продукт от добива на медната им руда и смесена с някакъв добавък става тази много популярна боя, пъти по-евтина от всеки друг цвят и вид боя, рожба на химията, който боядисва „леко”. Икономисти, а? Въобще няма и да намекна какъв цвят е била къщурката на стопанина ни – вие сте умни българи... А Вила-Вилекула не беше ли също червена на илюстрациите?

Барбекюто като по всички филми се врътка в задното дворче (че къде другаде – просто ние като сме такива пичове тук, що си нямаме дворчета?). Сега, нека се върнем на момента, в който ние под строй вървим на обход из градчето от селски вид (ако не прочете част 2, напразно сте живяли).

Трите предпуберитетни хаймани пожелават фаст-фууд храна. Единият от тях е вече покръстен във вегетарианството (тоя не балканец, нашето дете е карнивор, ами че как), но и той има наглостта да си пожелае пържени картофки, веджи-бургер и кола. Мазно и питателно, както казва Тимон (или Пумбаа?). Тук изопнатите черти на ФЗап се отпускат и шепотът му към двамата му наследника леко се извисява с 1/8 децибел. Те обаче се разсейват и гледат в земята. В който миг на леко колебание и отбой, нашият карнивор изрича фаталните думи (ама защо им даваме на тия деца да учат английски толкова малки – само развалят перфектната организация): „Come on, guys! Are you coming?” Бегом към фаст-фууда, преди татко да се е разшепнал пак... А ФЗапът ни погледна с един стоманен поглед, в който аз, като чувствителен майчин организъм, прочетох „Що не си възпитавате децата, бе пичове”, но на шведски беше мисълта, а това е с много повече звуци. Моят Буб не е от най-чувствителните, тъй че му удари един игнор, и забегна да напазарува сандвичите на подрастващите. Беше очевадно, че готиният Зап няма да участва в подобно пъклено дело. Не защото е икономист, не защото му тровим наследниците с фаст-фуудна отрова, а.... защо тогава? Да, защото проваляме организацията.

А организацията иска всички членове на вечерята, която ще започне около 17 ч, но малко преди 17 ч., да са гладни като тигри, за да оценят супер барбекюто. Закуската тази точно сутрин верно беше около 10 ч, ама тънка - състояща се от черни пълнозърнести сухари, които те кодово назовават „хляб”, тънки стърготини кашкавал (между другото много вкусен, но аз за шок на домакинското тяло си резнах ъгълче от кръглата му форма, с което не само развалих перфектния му вид, но и вероятно драстично наруших точно пресметнатия бюджет за изхранване на ордите в продължение на 7 дни) и едно вкусно солено масълце. На мен ми харесваше. Верно. Калоян е дете възпитано, каза „И на мен”, и преглътна една голяма слюнка, която почти чухме как се изтъркаля вътре в него и после плахо попита „А сега ще хапнем ли нещо за закуска?”

Аз пребледнях, но Буб пусна една от ония смеховки, дето отлепят тапети... Тук ни разгадаха без превод. „Изложихме се пред чужденците”, както се казва във всеки трети БГ филм.  И веднага извадиха мюсли, което само по себе си беше много вкусно, но побързаха да ни свалят на земята придружавайки го с нещо странно, наречено йогурт, какъвто и смисъл да влагаха в това.... Прилича на развалено наше кис.мляко, но от най-вкиснат вид. Явно бацилът му не и чувал за колегата „булгарикус”, защото имаше вкус на много остарял и вкиснат лимон. Сгърчвате нослета, а? Ама вие го четете, детето ми го опита (по-късно във времето и аз). Тук разбрах, че един мъж става мъж много преди да му порастне мъжествеността. Детенце се усмихна (!) и с прегракнал глас каза, че нещо според него не било наред с вкуса, и какво да правел оттук нататък. Но преглътна, не го изплю... Аз му казах, също широко усмихната, да направи знак окей с ръчичка, че е много яко, и да побърза да се задави. Той така се задави, че така и не разбрахме дали му приседна на детенце или НАТФИЗ разгърна двери за него. Ами, какъв друг съвет да му дам, бе хора? Нали съм добра, пък си и обичаме шведския приятел.... Не ми пука те, когато са в България, дали оценяват нашата отбрана храна, но хич не ми дава сърце да им строшим хатъра на тяхна територия.

Всички шведи ходят по чорапи вкъщи. Някои къщи ги почистват идеално и затова си ходят по чорапи, просто за да им е удобно, без да ги стягат обувки. В някои точно определени дървени къщи, цвят бургундско/бордо, обаче следите от леки боклучета си стояха. Нямаше активно почистване (то и пасивно нямаше). Тогава проумяхме, че може би те ходят боси, за да не цапат и следователно да не чистят. Елементарно, Уотсън!

Нашият обичен ФЗап имаше страдания по време на престоя ни там. Физически. Беше натоварил неразумно кръста си (май че не под онази лампичка в спалнята...) и се беше секнал. Ама наистина. Аз съм експерт и знам. Имам страховити проблеми с дископатия, която ми е второто аз, и когато ме споходи, мога само да мигам с очи и бавно да пия вода. И да изхвълям бавно вода. За друго не ставам. Тогава на помощ ми идва един момък-животоспасител, когото обичам най-много на света след моя Буб – слънцето на моя живот, Тошко. Ако сте лекари – прескочете следващите редове, защото всичко критично дето ще си помислите, аз вече го знам. Само, че операцията не ми звучи като приятел, и затова – Тошко! Тошко, който ме кара да се извивам (почти виртуално го следвам в указанията) и леко ме подръпва оттук оттам, докато „отключи” блокажа. После ме съветва какво да правя, което аз съвестно правя околко 10 дни след проблема. После просто внимавам, но някак започвам да пропускам съветите му, защото съм жена и следователно непостоянството било моето име, казва поетът.

Та ФЗап го беше загазил. Много. Само че в Швеция Тошко го няма, а вместо това ФЗап ходи при Мари-Анне, от което май единственият му кяр оставаше светналият му поглед преди и след посещенията, в които тя го опипваше тук там по седалищните нерви. Иначе си куцаше и чакаше нова среща с Мари-Анне. Дори и за децата беше ясно, че вързката между тях прераства в същото като нашата с Тошко.... Неговата, обаче не беше кратка, за две срещи и после внимаван да клякаш с изправен гръб, без тежко, и без резки кихания, не – тяхната връзка траеше от месеци, като всеки път, тя само лекичко го понатисвала тук-таме и свършвали (с процедурата, имам предвид). После пак така, след 4-5 дни. И всеки път – той доволен й пише чек. Но пък била хубавка. Който е чел моята част 1, му е разрешено да се подсмихне на хубавката, щото вече е вътрешен човек....

Между другото, гаджето му хич не е лошо, спортно момиче и симпатяга. Много приятна. Буб предположи, че има славянска нишка в рода... Но се оказа, че е израстнала в Щатите, така че намерихме обяснение защо има спортно-добър изглед... Честно казано, за да не гаднея, жените им са си съвсем нормални. Малко едрички (в което няма лошо, нали така?) и спортно облечени. Някои носят по-огромни дрехи, други по-тясни. Преобладават късите прически, в нюанси на русото. За разлика от американките, нямат маникюр и прическа, защото в Тексас много се забавлявахме със всяка мадама между 25 и 95 год., и между 45 и 145 кг – всички бяха с тениска (обикновено светла на цвят), къси светло сини дънкови панталонки и сандали или маратонки. Но иначе всички с прическа (бабите дори с лакирана коса, като каска), маникюр (често алено червен) и педикюр (преобладаващо алено червен). Сега, уговорка - при Кари Брадшоу може да е друго – аз ви говоря за Тексас (Fort Worth и Dallas). В Швеция, обаче,  нямаха червени нокти и ходеха с дълги дънки. Определено имаха приятен и чист вид. Защо тогава ги оплюх в част 1? – елементарно, защото търсихме Викито Силвстед и типажа, който всеки очаква под названието „шведка”...

Та ФЗап го беше загазил яко. И най-странната част от лечението на Мари-Анне ни бе демонстрирана още втората вечер. Както поразчистихме масата след барбекюто, той, както си клечеше по корем върху един дървен стол (така казва Мари-Анне), изведнъж полегна по корем върху масата с единия крак на земята и приложи хватки от стречинга, което почти му коства живота. Аз, като водещ експерт в подобни страдания, казах, че точно такива не ми са правени и полюбопитствах да ме научи и мен. Но когато той почти се секна повторно на слизане от масата, минах на hibernating mode и само кимах любезно.

Сега пак да се върнем на барбекюто, няма да ви оставя на мира – след тичането стремглаво да се върнем преди поне да стане 17.20 ч. (срам за домакина-организатор), барабанистът Улф (произнеси Ульф, с мекичко „ль”) вече ни чакаше спокойно пред къщата, пак за срам на домакина ни (освен добър организатор, и добър соло-китарист и вокал).  

Тръпнете в съспенс, до след малко... Следва продължение в част 4!


<< Линк към Част Втора                         Линк към Част Четвърта >>