(то с питане......)

  Всеки някога, в определен момент има някакъв шеф над главата си. И шеф да станеш, над тебе пак шеф ще си имаш. Диалектика някаква. Но да знаете, за мен шефа е като сбъркано прасе - колкото повече му сипваш, толкова повече квичи и иска да събори кочината. Оправя го само теслата. Дум между очите и се куртулисваш от него. Е, за пържоли не става 'щото му е жилаво месото. А е жилаво от дзифтарлък шефски. Цицирингели са повечето.
  Имах си един, докато ни говореше сутрин на оперативката все се чешеше по задника. И май имаше защо. Георги се казваше и беше роден на 6 май. И му личеше, че е родствено свързан с тези гергьовски тревопасни. Две свестни приказки на кръст не можеше да върже и всички изречения за него бяха сложно-съставни. Ама иначе се дуеше като варена въшка и стъпваше като гащат петел в топли лайна.
  "Аз съм роден в равна Тракия и затова съм широко скроен човек." - обичаше да казва. И много се гордееше с тази умна приказка.
  Траях го, траях го да се радва на малоумието си докато един ден дяволчето ме дръпна за езика и му казах:
  - Шефе, аз пък знам, че планината ражда хора, а равнината ражда тикви. Големи и пъпчиви тикви ражда.
  Изцъкли се все едно му баха стреляли от засада. Сумтя, сумтя и взе та прекрати набързо оперативката. Е, после цяла година ми ставаше ясно колко съм сгрешил, но пък нали си казах.
  И жена си имах за шефка, ама и там взех, че сбърках. Но не е това, за което си мислите. Не съм я пипал даже.
  Все крива идваше на работа, фучи и няма угодия. Отивам на работа един ден и започвам да я наблюдавам. Цял ден дреме като одринско магаре на баир. И крива. За нула време ни "нарита " всичките.Траях, траях и накрая взех, че я питах:
  - Шефке, нещо далечна ми се виждаш. Нещо май дискомфорт те гони.
  Изгледа ме като червей, ама аз нали съм си гадина пак питам:
  - Шефке, да не умре кучето?
  Пак мълчина. Аз питам, никой не отговаря. И 'що? И ми писна още повече.
  - Шефке, от старите хора знам, че ако една жена не е "поливана" качествено вечерта по-добре е да не си пред очите й на другия ден. Ако пък изобщо не е "поливана", по-добре да се криеш и да хващаш гората. Като те гледам тебе май голяма суша те е налегнала. 'Що не ме пуснеш отпуска за месец-два?
  Малеее, едва се спасих от пеплника. Но от кошчето не успях. А като взе да сваля обувката отлетях да си пусна молбата за отпуска.
  Така де, 'що да не питам и аз като хората?! Ааа, забравих да спомена, че вече не работя там.