Червеното око на светофара
изплака с болка кървави сълзи
над малкото телце, преди кошмара
да бъде осъзнат, да пропълзи
в съзнанието, през лепкавите бездни
на ужаса, жестоката вина,
че преди миг завинаги изчезна
един живот. Нелепа кръвнина
на бясното безумие, което
превръща пътя в боен полигон.
А сякаш в ням каданс, изпод телцето
пролазва струйка кръв... С отчаян стон
една жена се свлече на паважа...
сподавен шепот... тропот... викове...
и болка, за която да разкажа
не бих могъл...