Дъждовна варненска сутрин. Неделя е. Предразполага към  малко повече излежаване в леглото преди първото кафе. Дори и телефоните бяха ме оставили да мързелувам днес до 10.30 ч. В 10,45 още се мотая полуоблечена с чаша горещо кафе, когато на вратата се звъни. Опитвам се да отгатна кой би могъл да е. Чувам гласа на съседката и допускам, че е тя. Отварям и виждам непознат, добре облечен висок млад мъж. Не знам кой от двама ни е по-изненадан и смутен. Всъщност имам късмета да живея в блок, в който има врати и в коридора, така че между нас са 2 м разстояние и остъклена врата. Все още не бях преодоляла смущението си, когато иззад мъжа се показа по-ниска от него жена, на по-сериозна възраст. Тогава и на него му дойде смелост и двамата размахваха ръце и ме приканваха да отида по-близо, да им отворя, защото искат да си поговорим нещо важно.  Вратата помежду ни беше сериозно препятствие за тях двамата, а аз продължавах да стоя негостоприемно полуотворила вратата на дома си, опитвайки се да скрия голите си крака и изненадата, че тези двамата точно мен търсят за важен разговор. Можех да ги чувам и така. Кажете! Не искали пари, каза жената. Той се кротна и я слушаше с респект. Искали обаче да ме питат, сега като сме преди Коледа и всички се готвим да празнуваме:” Какво мислите има ли някаква роля  Исус в живота ни?”  Ами да, аз точно това искам да ме питат непознати и неканени гости в неделя преди обяд, на прага на дома ми, нахлувайки в личното ми пространство, опитвайки се да завладеят ума и душата! А вие?