Всички сме чували за романът "Преступление и наказание", някои дори са го чели...
Всички знаят какво значи думата вина, някои дори са изпитвали това чувство.
Чувството за вина според Фройд се формира като продължение на инстинкта за самосъхранение, Фройд счита, че вината е резултат от формирането на суперегото, което пък е водещо за получаването на любов от родителите и заобикалящия ни свят.
За да оцелеем повече като хора, а не само като живи организми, ние трябва да си изработим механизми, с които да успеем да се напаснем в заобикалящата ни среда.
Вината - е един от тези инструменти, чрез вината ние си взимаме поука да не постъпваме по определен начин, защото постъпвайки по този начин рискуваме да бъдем отхвърлени.
Психиката е химия. Дори любовта се характеризира като съвкупност от химични вещества в определени зони на мозъка. Вината също е резултат от химични реакции, задействащи се при определени обстоятелства.
Някои хора са по-благосклонни към изпитването на вина, докато други са по-малко предразположени, поради което стават престъпници.
Ако от едната страна стои престъпният ум, от другата страна стои човекът, изпитващ вина за всичко.
Да се родиш виновен, да изпитваш вина е усещане, което понякога порязва всичко, намиращо се в гърдите ти... Вината понякога става обземащо чувство, което кара редица хора да се самобичуват или дори да се самоубиват.
В резултат на миг невнимание, убивате в автомобилна катастрофа пешеходец, или дори, пътници в друг автомобил. Мисля си, че ако това ми се случи, никога не бих преживял този товар.
От друга страна аз все по-често се чувствам виновен, дори не можейки да определя за какво точно и пред кого точно съм съгрешил. Усещането обаче е точно такова... все едно минава нож пред гръдната област и той минава хиляди пъти в секунда, успявайки да разкъса всичко за пореден път.
Понякога болката е непоносима. Понякога физическото самонараняване е единственият начин да спра болката.
Характеризирането на дадено действие като престъпление е субективен фактор и винаги е било съпровождано от обществено-допустимите норми на поведение в дадения исторически период.
Не винаги хората, които изпитват непрекъснато вина, изпитват вина за стореното от тях. Субективността на категорията престъпление може да се опише със следните примери:
1. Лъжата е най-разтегливото понятие. То може да се класифицира като престъпление, съгласно действащото законодателство, ако е лъжесвидетелстване. Може да бъде оправдана, ако бъде модифицирана като "благородна" и осъдена морално, ако е "грозна". Неказването на истина е лъжа. Премълчаването на истина - също е лъжа. Но в някои случаи суперегото е готово да жертва моралните устои в името на други по-висши цели - запазването на приятелските взаимоотношения с човек, за когото сте разбрали, че е рогоносец, например.
Вторият пример, който ще опиша е свързан с кражбата: "Един мъж откраднал от аптеката скъпоструващи лекарства за да спаси болната си жена. Човекът извършил кражбата, тъй като нямал пари."
Редица хора са готови да оправдая това действие, незамисляйки се всъщност дали тези скъпоструващи лекарства не са взети на кредит от аптекаря, и дали нанесените щети на аптекаря няма да извадят последния от равновесие (като например той да се самоубие, заради фалит... или да извърши престъпление, за да набави нужните му пари за кредита)
Рамките, в които се поставяме за да се социализираме, са господарите на нашето самосъзнание. Прекрачването им води до вътрешни конфликти, вина, срам...
Последният пример за разтегливостта на моралните граници са почерпени от блогъра plankov, който беше дал следният пример, свързан с телефонните измами.
ТВ показаха възрастните и безпомощни хора, като жертва на измамници, които измамници са се представили за мними следователи и са поискали подкуп от възрастните хора, за да се предотврати влизането в затвора на техния внук, който катастрофирайки е убил бременна жена.
Следващият път, когато извършите нещо, за което съществува вероятност да бъде квалифицирано като лъжа или кражба - помислете дали оправданията пред самите себе си, са достатъчно обективни. Следващият път, когато осъдите някого, помислете дали обвинението ви е достатъчно обективно.