Това е повече от необходимо. Когато се говори за трансмутация на карма, трябва да се знае, че става въпрос за много дълбоки, същностни промени в съзнанието. Така се стига до много дълбока, съществена промяна и на следващите периоди от човешкия живот, промяната настъпва и за цялата останала част от живота на отделната личност.
Всяка карма се създава в резултат на определени действия, предизвикани или предопределени от нивото на съответното съзнание. Съзнанието определя културата, определя отношенията и диктува или подсказва мислите и действията. Тоест, каквото му е разбирането на човека за нещата от живота, такива ще бъдат и действията му. В този смисъл е необходимо да се изясни и отношението ни към молитвата. Съдържанието на молитвата не върши работа, ако текста се използва като художествено произведение. Моментното вълнение и моментната искреност са само едно преходно емоционално състояние. Молитвата ще помогне само на този, който вникне дълбоко в нейното съдържание и възприеме мъдростта на словото за свой начин на живот.
Когато човек извърши дадено тежко престъпление спрямо себе си, спрямо други хора или Природата, това означава, че той е влязъл в противоречие с установените правила и норми за живот към конкретния период; той е нарушил установените закони за морално-етично поведение, за природосъобразен живот, законите чрез които се установява баланса на енергийно равновесие в Природата, което ще рече, че той е пристъпил нравствения закон. Нравствения закон е в основата на всяко позволено или непозволено нещо, защото чрез него се изявява Божията воля.
Когато човек направи престъпление, той предизвиква всичко, което в някаква степен е било засегнато от действието му да реагира неадекватно. То затова е престъпление, защото противоречи на установените закони в Природата и организацията на обществото. Засегнатото нещо “страда” по някакъв начин. Неговата нарушена цялост, нарушеното му енергийно равновесие, нарушеното му качество реагират. Тази реакция хората приемат като отмъщение, като кармата, която живо ги засяга. Те са допуснали съответното нарушение или престъпление защото така са разбирали живота, толкова са били познанията им например по отношение на психиката на другия, или съответните физични или химични закони, т.е. такава е била представата им за себе си и всичко останало. Така стигаме до извода, че ако човек е достатъчно просветен, за да знае, че мисълта му работи в духовното пространство, така както ръцете във физическото, ако знае, че съзнанието му подрежда конкретната последователност на причини и следствия, ще е наясно, че сам създава кармата си. В този смисъл съществува и голямата илюзия по отношение на родовата карма като неизменното нещастие, което ни преследва до девето коляно. Този въпрос има две страни, които трябва много вниматгелно да се разгледат. Едната е свързана с мисълта на наследниците за греха на техните деди и прадеди. Наследникът живее с мисълта за вината, по-точно със страха от възмездието. Силното внушение, насажда в съзнанието чувството за предопределеност и създава мястото на съответното заболяаване или пък блокира мисълта за конкретни решителни действия. И когато поради тази причина допуснем грешка, веднага я преписваме на кармичната обремененост. Всъщност тук най-важната препоръка е да оценяваме трезво собствените си действия и да отчитаме ясно с каква нагласа възприемаме нещата от живота.
Другата страна свързана с родовата карма се отнася до всеки от нас, до всеки преди нас и до тези след нас, заради умението, с което общуваме, заради отговорността, с която живеем. Ако моят баща или дядо са били злобни, не сговорчиви и отмъстителни, за моето семейство, за моят род, ще се говори като за хора, които носят беди, които създават неприятности. Към тях ще бъде отправено чувството на ненавист и ще съществува стремежа на останалите да странят от тях. Лошата слава на едно семейство, предимно на родителите, много лесно се пренася и върху техните деца. В този смисъл казваме, че кармата на рода застрашава наследниците, защото там където бащата е крадил или убивал, там където майката е клеветила, синът или дъщерята няма да бъдат приети, или и към тях ще се посегне по същия начин, заради силата на отмъстителността. Всъщност много точно става въпрос за отговорността, с която живеем, за да не вредим на близките си. Затова сега ще си позволим да определим като изключително голяма крайност поддържането на идеята, че кармата тегне като воденичен камък на шията и няма избавление от нея.
Когато човек постигне истинска, качествена промяна на своето съзнание, ще може да постигне и други, нови условия, в които и чрез които да живее и се развива. Но за да промени съзнанието си, той трябва да приеме нещата от живота с разбиране. Много са условията, които определят това отношение към живота. Да имаш разбиране за него, означава да можеш да си обясниш за какво става въпрос, да можеш да проумееш същността на проблема и да си наясно ти къде стоиш в случая. Това пък изисква да си наясно с разположението на силите и фактите около себе си, т.е. да познаваш обективната действителност. Защото там в обективната действителност стоят закони и правила, които принадлежат на Природата най-общо казано, а по-конкретно означава на Твореца-Създател на Природата и всичко в нея. Това са законите, които изискват, те не поставят половинчати условия, защото в противния случай не биха могли да определят правилата, според които може да съществува Цялото, Вселената и всичко в нея. В тази поредица от мисли можем да стигнем до извода, че за да “ликвидира” човек кармата си, за да я “изчисти”, той трябва да промени своето отношение към себе си, към другите и към живота изобщо, което ще рече, трябва да престане да повтаря грешките си или грешките на своите родители. Основното средство за постигане на този резултат е облагородяване на съзнанието. Индивидуалната промяна на всеки поотделно, ще предизвика колективната промяна. Качественото изменение на съзнанието на всеки човек, ще създаде качествената промяна и в колективното съзнание. Така се ликвидират семейните, родовите, националните карми. Ето защо на човечеството му е необходима нова етика. Етика, която да го запознава с истинската стойност на добродетелното слово.
Добродетелната основа на човешкото общуване е гаранция за промяна!
Тази и други интересни теми можете да прочетете на www.dobrodeteli.com