Защо? Какво защо и аз незнам.Просто винаги се питам нещо.
   Разочарованието е силен мой противник. Толкова да ме боли и толкова да се терзая, а сили нямам да вдигна глава за сетен път. Приятелство, любов и чувства..... изгубих..........
  Сърцето ми ще оцелее.......
  Апатия към всичко заобикалящо ме. Ето, заминавам пак и това не ме вълнува. Изпити ме мъчат- взимам ги като в мъгла. Ежедневните проблеми и те не ме засягат, аз съм си сама.
  Как хубаво ми е когато си избягам в моя свят, където всичко си ми е познато и винаги е мой, книжният ми свят. Но това си е химера и да искам силно да избягам- аз оствам в този свят. Оставам тук,където даваш всичко за приятелите си, а после общо взето си оставаш пак самичък ти. Оставам в този свят , където моят мъж не ще е мой. Оставам тук , където всеки ден засичам хора , които лицемерничат и ме дразнят само с присъствието си. Модата, гримът и марковите дрехи са основни техни теми......
   Афектирана съм от днес! Затова сега си мрънкам. Затова не мога да си подредя и мислите. Ядосана съм! Не! Бясна- на себе си , че се повлиях от един.......селски бек. Човек да не облече нещо по елегантно, какво като разпуснатият студентски стил преобладава в моя гардероб. Вярно е, не се обличам по последна мода! Мразя някой си да ми налага някакви си тъпи правила. Но всичкото това не означава, че не мога да изглеждам и "прилично". От този незначителен факт 'селският бек" направи политически въпрос. Говори ме и ме разправя. Как мразя някой да се занимава с мен!!! Погледът му ме подразни, той така ме ядоса. В погледа му прочетох какво,колко и как иска това което вижда. С този "човек" поддържаме бегли познанства от половин година и той нито веднъж не оцени мен самата,а днес ще ме оценява и ще ми прави предложения...... Да им таковам и мъжете!!! Явно скоро ще се става с лява ориентация. Как така от всичките мъже, които познавам само около 10на могат да видят какво се крие и под обвивката на който и да е.
  Къде се изгубихте , бе хора, или просто сте съществували някога, някъде преди?