Такава тежка вечер!
Думите и режат като нож
парчета от сърцето ми,
разпилени по целия под
на тясното ни жилище
претрупано със вещи и с обиди
и единствено, което ни събира,
за да можем да сме заедно,

защото всъщност се обичаме.
Защото аз всъщност ги обичам.
Спойката им е същото това сърце,
разрязано, на пода разпиляно.
Събирам го по малко,
дано намеря всичките парчета,
те имат нужда от това
да го съшия
и успокоя.
Да го нарежат утре пак.