Пак започнахме да си пускаме кръв.

Явно периодично се налга да се освободи парата. Въпросът е "Какво постигаме?"

Някой подложен на атака промени ли мнението си?

Мислите ли, че като Манка ме нарече коравосъдчен и бездушен съм променил отношението си към беднотията като състояние на духа? Или започнах да съчувствам вместо да се опитвам да им дам личен пример?

Мислите ли че като Ген се подразни от това, че имам джип съм го продал?

В същност въпросът е защо човек пише в блога? Лично аз го правя по една проста причина: Усещам, че имам да кажа нещо и го казвам. Нормално е едни да го приемат, а други да се подразнят. И слава Богу, защото по този начин се отделя енергия и на двата полюса на вектора и това ме придвижва в някаква посока.

Дали е печеливша позицията да не се отговаря на каквито и да било лични атаки? В същност ако не приемеш дар, както написа някой от блогерите, този дар чия собственост остава?

За да влезе човек в една общност (каквато и да е тя) първо трябва да се индивидуализира. А това просто го прави по-малко зависим от оценката на другите. Вероятно и по-полезен за тях самите. Знам ли?

Май някой път трябва да пусна един пост за управление на конфликтите.