Отново за цветята
от
stoiandulo
на
30 декември 2005, 21:20
Категории:
Поезия
Етикети:
симжолизьм
Не помня какво е било вчера, не познавам смъртта.
Но зная какво имам в гърдите си, във кръвта.
Чувам - съществото ми живо тупти, набъбва като цвят мисълта.
...И неистово крещи, затворено с катинар във плътта.
Не знам какво е било вчера, не помня да съм играл с любовта.
Душата ми търси спасение…
Виждаш ли зад решетките, в тъмното
да разпукват цветя?