Скитникът трябва да поеме по пътя. А както всички знаем и най-дългият път започва с първата крачка. Тя вече е направена и връщане назад няма. Скитникът ще трябва да си отиде, дойде му времето. Ще вземе целият си багаж в една оръфана торба и ще продължи нанякъде. Той се опита да даде на много хора частица от себе си. Който е успял да вземе и запази нещо, може би ще го помни, за останалите той просто ще потъне нейде из архивите. Ако можеше да изживее живота си наново, може би нямаше да завърши като скитник, но той избра тази свобода, избра приятелството на птиците, избра вятъра за свой спътник и луната за свое слънце. И въпреки че имаше много приятели, понякога бе много самотен. И ако можеше да остане още мъничко сред нас, би дал още повече обич на любимите си хора, би ги дарил с още повече усмивки и би продължавал да ги подкрепя във всичко. Но има моменти в които просто трябва да се разделим с хората, които обичаме и да продължим по своя път, а след години може би отново да се срещнем, нейде там зад моста на дъгата и да бъдем отново заедно... завинаги.