Какво ти е, човечество, защо тъжиш?

На дълъг път потеглиха сълзите ти,

противници те предизвикват на дуел,

Творецът е потресен както винаги.

Девицата, дървото и смъртта,

измамата на песента ти ничия,

мимолетните изгнания на дните

и сгромолясването, каещо разсъдъка...

Къде са твоите теории научни,

душата ти нехае пред разстрел,

а тази грозна механичност на мечтите,

те е превърнала на самозвано чучело.

Нима това е твоята Планета -

коварно пресметлива, зла?

За нея ли умираха на революция,

за тази ли тотално невъзможна свобода?

Теомира - Десислава Петкова

3 май 2009 г.