просто реших да напиша нещо. Няколко думи - просто така -  между другото. Аз да пиша красиво не умея. А и в последно време и да мисля също. Повече се смея. Не плача. Просто даже наблюдавам. Взирам се в хората, гледам как се променят. Чета. Даже понякога и по някоя книга.

А преди време спрях да чета вестници. Слушам радио. Само музика. От новините ме втриса. Преди малко без да искам слушах новините по една телевизия. Все още ме тресе. Греша даже правописа. То от тези новини земята ще се разтресе та моя правопис ли няма да се обърка... 

Ходя по малко. В парка. На работа и до магазина. Преди ходих и за вестник ама вече не ходя. Заради новините...

Та ходя и на планина.

Най - често се разхождам с дъщеря ми. Играем си двамата. Тя повече си играе с другите деца, а аз ги гледам. Винаги когато времето е хубаво сме на вън.

Когато тя спи или са на разходка с жена ми се ровя в интернет и чета. Повече художествена литература. Повече стари неща. Харесва ми времето преди човека да полети в космоса. Не знам защо. Просто е така.

Еми това е. Няколко думи. Просто разни неща. От само себе си ги написах. Не знам защо...