Мили администратори (някои от които мои много добри приятели), драги БГлогери,

Вчера реших да прегледам една стара статия в блога си и установих, че един (или може би два, не помня) от коментарите към нея са изчезнали. Става дума за критичен коментар, третиращ въпроса промит ли е мозъкът ми или не, възникнал вследствие на изразените от мен неласкави чувства спрямо партия "Атака" и нейните избиратели.  Явно някой от администраторите се е почувствал длъжен да защити моето добро име, чест и достойнство, което като цяло е похвално. Обаче аз по никакъв начин не бях усетила моето добро име, чест и достойнство да са били накърнени от въпросния коментар. Нещо повече, смятам, че тези коментари дават добра представа за разноликите възгледи на българския интернет потребител и отразяват плурализма на общественото мнение в България. А и наличието единствено на положителни или неутрални коментари на тази моя статия би изглеждало някак съмнително, изкуствено и дължащо се на неоправдана цензура. Затова смятам, че с изтриването на този коментар статията ми е изгубила част от въздействието си.

Горните факти, както и събитията в БГлог от последните няколко дни ме навеждат на мисълта, че съществуват много различни възгледи за това кои точно действия съставлявт накърняване на доброто име, честта и достойнството на потребителите. А моето мнение по въпроса и вижданията на някои от по-многословните БГлогери явно значително се разминават.
И накрая, искрено съм притеснена от опитите на някои иначе дълбоко уважавани от мен блогери да вкарат писанията в БГлог в някакви калъпи. Когато човек иска да изрази мнението си, не винаги може да лее само мед и мляко. Когато някой иска да изрази силни емоции е нормално и изразните средства да са малко по-силни.
Аз също не бих искала да бъда обиждана и не обичам конфронтацията. Номоля, следващият път, когато някой реши да ме предпази от обиди иконфронтация, най-малкото да попита почувствала ли съм се обидена.