Няма да спазя реда, в който са подредени в книжката както и разделите, просто за щото не си ги спомням достатъчно добре.

Черен Камък
Стихосбирка "Закъснели Сезони"

ДЯВОЛСКО СЪРЦЕ
/Автопортрет/

Той идва в здрача.
Винаги е сам.
Край него отминават греховете
и не оставят спомен
нито знак -
изгубен син на ветровете.
Пастир на зимите,
миглите.

Той -
дявол сдяволско сърце
- ангел с ангелско сърце.
Той -
магьосникът сред мрака.

Той идва.
Винаги е сам.
Сив пътник по измъчена земя.
Пресича грубо,
знаците поваля -
по пътя си сломява канари.
Небето плаче,
сълзи му дарява,
ала огъня у него ги суши -
превръща ги
обратно той на пара
превръща ги
в загадъчни мъгли.

И ако ти сега
не виждаш где е краят
на стола
свещ една си запали.
В стъклата погледни
и виж -
светлина ли там догаря
и вехне лик
измамен
и красив.

Дошъл е той.
Дошъл е да те вземе.
Тъй млада и невинна си, уви.
И няма той
да ти остави време
очите си всред блян
да утолиш.

ТОЙ идва.
Огъм бликва по стъклата.
На стола
свещ пречупена лежи.
ТОЙ идва.
Рагромил е правилата.
А ти на прага
смело застани.


БЕЗУМНО

Когато усмивките помръкнат
и любовта отстъпва плахо
чувствам идва за посмъртно
безумна обич на земята.

Как очите ти примамват
и палят в мен безумни клади
- пресичам улици що страдат
забравили за дните млади.

Пресичам погледи, лица
отвърнати от мен без чувство
и без емоции страстта
по тиха доба нейде лута.

Аз търся мъничка звезда
огряла прага за нататък
Бъди ти истинска, добра
и раздай се без остатък.

СРЕЩА 

Оттръгни корена.
Корена, от който дишам.
С теб ще дойде вятърът попътен.
Ела и ти случайна и разпътна.

Аз няма да простя, че те обичам.

Далечно тихи, слепи и презрели
търкалят дните своята прокоба -
и да се върна аз ще бъда неспособен,
щом напусна твоите предели.

В най-късна доба тайно ще пистигна.
По въздуха,
по въздуха ще дойда.
Сълзите ти горещи ще припомня.

Аз няма да простя, че те обичам.

Ти с нежна длан ще впримчиш небосвода,
звездите с жест свенливо ще загасяш,
а те ще ронят сълзи, че не могат
на тази среща свещи да останат.

Подай ръка и нека бъдем двама -
без думи да си кажем всичко в мрака.
Нима ще ни уплаши тъмнината!
Светулки ще огреят път нататък.

Тополите над нас ще устоят
на този огън и на тази тръпка -
докато си тръгнат наште стъпки
очите им не ще да се склопят.

Очаквам коментарите ви! Благодаря преварително!
Черен Камък.