Тропам токчета по сивиЯ асфалт
Краката ме болЯт от неудобните обувки
Тичам след заминаващиЯ автобус на щастието
Опитвам се такси да хвана за да кача вЪв него товара от несбЪднати мечти
Красиви дрехи сЪм избрала
Хубава ме правЯт, не каквто сЪм
ГримЪт прикрива болката в очите ми
БлЯсЪкЪт на грамовете злато компенсира тонове изгубена надежда
Кадифето черно и черната коприна
ЖелЯзна пелерина на моЯта душа
ДЪждЪт вали
ЧадЪр не носЯ
Защо ли ми е и това прикритие?
От сЪлзите си ще се измокрЯ...