Както вече осведомих всички вече съм на работа в Гърция. Работя в един малък хотел, на брега на морето, но и живея в него. Вчера обаче имах малко повече весели емоции от обикновено. Но иначе всичко започна скучно, ежедневно и досадно. Мислех да поработя малко сутринта, а после да помързелувам, но нещата тук никога не вървят по план.

Отначало си беше ден като ден – започна облачно, а после така напече, че не ми се показваше на двора. След обяд, да се разбира след 14 часа, защото в Гърция от 14ч до 17ч е време за отдих, т.е. всички лягат да спят.  Та по това свещено за всеки грък време аз също не работя. Тъкмо съм си пуснала щората и съм разпуснала пред лаптопа и на щората се тропа истерично. Бавно, шумно и с неприкрита досада отварям, за да разбера какво иска поредната изтрещяла чешка туристка. И фантазията ми блокира напълно, когато жената истерично започна да повтаря:

- Крокодил, крокодил, крокодил!!!

Разбрах, че е крокодил и без да ми се хвали. Само като я погледнах и първата м и мисъл беше: „Помощ, крокодил!!!”, но докато чехкинята се представяше на мен не ми излизаше от главата един леко гадничък  въпрос: „От кога в Чехия има крокодили? Нали не е африканска държава или вече е? То в този глобален свят където всички си живейкаме дружно в едно село е напълно възможно в Чехия да се раждат и крокодили?  Но как са я пуснали от зоопарка да дойде на почивка в Гърция. Сигурно са искали да я върнат при мъжа и’ на брега на Нил, но поради някаква неясна, за мен, грешка са я пуснали в Гърция, сигурно по време на стачките е станала някаква грешка.”

В някакъв момент чехкинята пак извика:

- Крокодил, крокодил!!!

И аз излязох от мисловния транс. Изкрещях вътре в себе си:

- Знам, че си крокодил! За толкова разбирам чешки, обаче не разбирам какъв ти е проблема? Да не би да те дерат за чанта и чифт обувки или просто искаш да ми се хвалиш с произход.

Чехкинята обаче ме задърпа към покойте и’, т.е. стаята, в която беше натрупала куфари и надуваеми боклуци и ми посочи към стената в ъгъла на около метър от вратата. Там стоеше ужасен един гущер, който очевидно се чудеше как да се спаси от чешкия крокодил. Стана ми смешно. Толкова ми стана смешно, че почнах истерично да се кикотя. Чешкия крокодил обезумя, а аз реших, че е време да спася гущера и себе си от злобните му челюсти, които вече се приготвяха да мятат огън и жупел. Ужаси ме мисълта, че може майка и’ да е триглава ламя и да е наследила някои опасни трикове от нея. Взех метлата и избутах животинчето навън. После си помислих:

- Горкото животинче!!! Не е лесно да се съжителства с крокодил!:)