И тъй като става въпрос сиромашка кухня, нека поговорим за уличната кухня и то първо в Латинска Америка, за познатите там чурос, а и понеже съм ходила в Колумбия за изненадата при хапка и какво се крие вътре - сухо или сочно ли е, за моето откриване на цяло ястие в повърхностна отгоре мекичка от малка закусвалня и за кафето на улицата. За ваксинирането ни преди това против хепатит Бе. И как там конфитюри не познават почти, защото винаги има плодове. Или по-точна на истински и повърхностни неща, и дали те зависят от епохата и политическия режим. Малко е странно, че за едно време пишат младите до 35 години, които са дочули неща от по-възрастни от мен свои родители, а мнение на последните, почувствали рязко промяната и все още с отлична памет липсва. Какво се ядеше някога? Не знаех какво бе кетчуп, а и май в класическия му вид има сос от гъби и го разбрах две години след края на режима. Обедите в ученическия стол бе най-страхотната почивка и не знаех там да ползват фризери, то и за тях разбрах, когато и катчупа. Закуските бяха доста скучни и от: билков чай, а в друга купа: кубче масло или сирене и до него лъжичка или пластмасова кутийка мармалад, както и хляб по твое желано количество, обаче те така омесваха тези неща в купата и пръски от чая имаше, та ми смърдеше на смесени лекарства. Затова обедите бяха не от кутии, а топли и ухаещи добре, но понякога не си изяждах всичко. И вместо да ни насърчават да си вземем за вкъщи, ни се караха, че не трябва да напускаме масата до опразване на чиниите. (Мисля, че навремето децата бяхме дебели, защото аз минавах за кльощава, а по дрехите от тогава - не бих казала.) Всичко това го говоря, защото това блъскане на храна обяснява бруталните години в края на века и с какъв страх от мутри (като в гражданска война) живеехме. Тези мутри признаваха ядене на корем (т.е. до пръсване) обаче по тяхна воля и напиване със скъпо уиски, за което разпродадоха и прекупиха на ниско, за да внесем малко на високо, и да обърнат някоя манекенка. Обаче това ни се внуши и отвън - най-важното да са бранд марките и ... фалшивите мацки с много грим в крехка възраст. Масово през 90-те съученичките ми ставаха намазани и се задяваха с батковци, а аз имах "много" стари родители като второ дете. Можеше да се каже, че тогава си мечтаех за няколко години назад. Слушах едно интервю с актрисата Теодора Духовникова, че познава времето да е жена на 90-те, аз също - навършила съм 20 години преди този ни век и започнах пак преди века да ползвам Интернет. И си спомням как около училище мъже-минувачи, гледайки ме в гръб и с палтенце зиме, ме задяваха и после в лице виждаха, че се чувствам малка, бъдейки без грим. А сега малко да ви кажа за въпросните рецепти и при захапването им да разбереш, че са сочни, което малко ги отличава от чурото. Въпросните две (локумадес и тулумбички) са от почти еднакви неща, но тулумбичките са без мая и се явявя парено (с топли съставки или после всичко на котлона) тесто. А защо се правят без мая - защото търсим точно да има шупли (дупки), за да има задържане на сос и хората да си мислят, че сладкият сос ги е надул. Ето съставките им, сравнявайте, а после ще обясня начина на готвене. 
За тулумби: 5 яйца, 6 супени лъжици неразтопено краве масло, 3 чаши обикновено пресято брашно, 1 и половина чаша вода (1 часа е с вместимост220 мл), полов. ч.лъжичка сол, 3 с.л. грис, 1 с.л. царевично нишесте, а за пържене оригиналното е фъстъчено олио, но може и слънчогледово. За сиропа, който се приготвя първи и трябва да е хладък, за да сложим в него топлите тулумби една по една: 1 и половина чаша вода с 1 и 3 четвърти захар (т.е. повече от водата) и 1 с.л. лимонов сок.
За локумадес стават 20 броя:  за тестото
• 1¼ пресято брашно обикновен тип
• 1 чаша вода на 36°С
• 1 с.л. захар
• 1 ч. л. суха мая
• щипка сол
• 1 с.л. силничък оцет
• олио за пържене 
Сироп:
• 1чаша вода
• 2⅓ чаши захар
• 1 сок от био лимон и настърганата му кора
• 1 пръчка канела
• 6 с.л. мед
За декорация на локумадес при топване в соса и оставяне в чиния се слага сусамено семе и канела. 
И при двете неща сиропът се вари 10-15 мин. след завиране. За тулумбите тестото обаче се получава като от току-що отдръпната от котлона тенджера с водата, маслото и солта прибавим набързо с енергично бъркане трите чаши брашно (съставките по брой са различни при рецептите - така е без да ги съотнасям), защото ако имаше мая, от топлото щеше да се неутрализира. После едно по едно яйцата и т.н. 
За боза дали е добре да ги придружава, бих казала -не, защото и тя има захар. По принцип има лесна боза без заквасване, защото в магазинената и да е била заквасена, полза няма, след като квасът после е унищожен от пастьоризацицията за трайно съхранение, а бързоразвалящата е полезна понеже ферментацията й е жива. Така че домашната боза си я  правете без закваска, вари се жито с вода, накрая слагате захар и пасирате - това е, а нощем и да оста вите на стайна температура, може самичка да се кваси и леко се алкохолизира.   
 Сега отново ще се върна на качеството на храната от едно време (комунистическо по-точно), това ни бе единственото страхотно нещо. Даже бобената салата в стола (понякога мачкан, понякога с лютеница) имаше оцетен вкус на истински ароматен оцет, а дъхава чубрица правеше салатата-гарнитура неустоима. Простички карначета или шницели, както и гнездо, с или без кашкавал, мусака или миш-маш бяха невероятни.