Вземайки цветята в ръка, вдъхвайки аромата им, поетът е създал нежни звуци и стихове.

   Художникът не може да гледа цветята, без да държи в ръката си молив или четка, без да се стреми да отрази върху платното тяхната форма и цвят...

   Красиво оформената градинка или букет създава настроение, като че ли се лее вълшебна музика от ярки, изящни, меко преливащи се тонове.

   Силата на цветята е в тяхната красота, а красотата е необходима на хората.

          Фрезия

Наричана така от мнозина заради омайния си аромат, фрезията е едно от най-предпочитаните за подарък пролетни цветя. Макар че произхожда от Южна Африка, това благоуханно и нежно цвете носи името на немския ботаник и лекар Фридрих Фреезе. Най-популярните сортове фрезии са: бели - Балерина, Аполо, Миранда; жълти - фантазия; оранжеви - Кармен, Оранж Фаворит; розови - Сен Мало, фламинго; сини -Атланта; виолетови - Роял Блу. Отглеждане Масовото й отглеждане започва в началото на XX век. к Тя не обича яркото слънце. За нея са подходящи закътани и полусенчести места.  Фрезиите били любимите цветя на Елена Рьорих, съпругата на големия руски художник Светослав Рьорих (1904 - 1993). Тя свързвала уханието им с присъствието на божественото в земния живот.

   Фрезията - изящно цвете, дори като аромат. В Скандинавската митология фрезията е израз на безстрашие. Виждате ли, и нежността може да бъде безстрашна. Ние мислим, че е крехка, а тя е безстрашна, защото над всичката наша волевост, над всичката наша дори грубост идва нежността, която ни покорява. Фрезията е и настойчивост

   Победа или равновесие - между физиката и психологията, това е Скорпионът, който в Скандинавската митология се символизира с цветето фрезия. Първата декада на Скорпиона - това е фрезията.

   Фрезият - ароматната южноафриканска принцеса е слязла от високите плата на Кейптаун и наистина е цвете, достойно да краси главата на всяка принцеса. Със своята изящност, невероятен аромат и кичести цветове. Тя носи послание на младост, свежест, свобода и наред с това на елегантност, знатност и изтънченост.

         Люляк

   Напролет с пълни гърди вдишваме нежния аромат на люляка. Той е роден в Персия, но бързо се разпространява из Европа. За появата му се разказва една легенда. Пролетта, смесвайки лъчите на слънцето и дъгата, започнала да ги пръска по земята. Там, където падали лъчите, се разпуквали цветове-жълти, оранжеви, червени, сини. Пътешествала Пролетта, щедро разпръсквайки разноцветни лъчи.  Когато стигнала до север, останали и само виолетовите лъчи. От тях израснали храстите на люляка, а за белия люляк - свършила всички цветове и от белия цвят израснал белия люляк, който е по-малко ароматен от виолетовия, лилавия, но не по-малко красив....

          Божур

   Горещият поклонник на божурите Хо Чи имал прекрасна градина. Някои от цветовете на неговите божури били големи колкото слънчогледова пита. Такова разнообразие имало там, че къщата му била наречена "Домът на стоте цветя".

   Веднъж покрай градината минал синът на мандарина Чанг Ей.Виждайки прекрасните цветя,той започнал да ги унищожава.Напразно се молел Хо Чи.След това дълго стоял сред опустошената градина и горчиво плакал.

   Изведнъж видял красива девойка,която му казала:Донеси вода,за да съживя твоите цветя!

   Когато Хо Чи се върнал с водата,от красивата девойка нямало и следа,но градината била още по-прелестна от преди,а божурите -с пищна,небивала красота.На един храст цъфтели цветове от различни сортове божур.

   Чул това Чанг Ей и обвинил стария Хо Чи в чародейство.Хвърлили Хо Чи в затвора и го осъдили на смърт,а Чанг Ей се отправил към градината на стоте цветя и отново започнал да ги унищожава.Изведнъж се извил силен вятър и всички божури се превърнали в красиви девойки,с облекла,напомнящи багрите на цветовете.Те развели широките си ръкави и се разразил силен ураган.Подхванат от вятъра,Чанг Ей бил издигнат тъй високо,че падайки на земята умрял.

   Узнавайки за това,съдията отменил смъртната присъда на Хо Чи и го освободил.Грижейки се за своите божури,старецът се подмладил и живял много дълго.

   Има поговорка:Който обича цветята и ги пази,той носи радост на себе си и хората.

          Лилия

   В много детски приказки се разказва,че живеят малки горски човечета-елфи.Денем те спят дълбоко в цвета на лилията,наподобяваща камбана,а късно вечер,един от тях разклаща стъблото на цветовете.Понася се нежна,вълшебна музика,доловима само за елфите,играещи весели танце по ливадите.Щом се съмне,елфите отново се прибират в звънчетата на лилията и заспиват.

   Лилиите са получили своето име от древногалското название ли-ли,което означава бял-бял.

   Столицата на древна Персия се наричала Суза-град на лилиите.

   Бял крем-лилиум кандидум.

   Лилиите заемат особено място в историята на Франция.Кралят на Франция-Холдвиг през пети век удържал победа над германците на река Ли,по чиито брегове цъфтяли лилии.Връщайки се победоносно,войниците украсили своите щитове и шлемове с тези цветя,които скоро изпълнили градините на страната.Франция била наречена страна на лилиите.

   В Париж в Лувърския дворец има блестяща статуя-девойка,облечена в рицарски доспехи и седнала на кон,държи копие със знаме.Това е Жана д/Арк.След смъртта си тя е наречена Жана д/Арк дю Ли /Лилийна/,а на нейния герб,на син фон бил изобразен меч,с венец от лилии около него.

   В Лувър се намира саркофаг с мумия на млада египтятка,на гърдите на която се е запазила изсъхнала лилия,на възраст няколко хиляди години.

          Хризантеми

   Живял в древен Китай жесток мандарин,който ограбвал безмилостно бедните хора.Млад момък се възмутил от постъпката му и навсякъде започнал да говори,че трябва да се поведе борба срещу него.Войниците на мандарина хванали момъка и той бил осъден на смърт.

   Една девойка силно обичала младежа.Тя отишла при мандарина,паднала на колене и го молела поне с един ден да отложи изпълнението на смъртната присъда.Така горещо го молела,че той най-после се трогнал от силната и любов.Мандаринът откъснал една цветна пъпка от най-близкия до него храст и я подал на девойката:

   -Вземи тази пъпка.Утре,когато тя се разтвори и цъфне,ще отсроча изпълнението на смъртната присъда с толкова дни,колкото листенца има този цвят.

   Девойката взела пъпката и се прибрала у дома.Цял ден тя не само разлиствала,но и разнищвала листенцата,така,че да се получи чуден цвят.На сутринта девойката занесла цветето на мандарина.Учуден,той започнал да брои листенцата.Останал възхитен от прекрасния цвят и т.к. не могъл да преброи листенцата,освободил момъка.

   В тази легенда се крие голямата любов и трудолюбие на китайските градинари,които векове наред са работили за създаването на тези чудни цветя.Не напразно хризантемата е национално цвете на Китай и Япония.На Японския орден за най-висока заслуга е изобразена хризантема с шестдесет лъча

          Момина сълза

Управител на Хисаря бил закоравелият Хасан бей, комуто и аллах не можел да изчисли зулумите. Вечно обикалял из съседните села, възседнал породист кон, не за данъци и грабежи, а да съзре някоя хубавица, която да запълни мястото на по-старите в харема му. Затова жените се криели от погледа му, когато узнавали за неговото идване. Само едно момиче през тези години успяло да се укрие от нечестивия му поглед и станало чудно хубава мома. Гордеели се с нея роднините, но една тежест притискала сърцата на селяните — да не би проклетият Хасан бей да я открие. И се случило най-лошото. Съзрял я турчинът, и още на другия ден изпратил гавазите си да я доведат в харема му. Цяло село се изпроводило да моли за милост, много сълзи и много плач придружили пътя й дотам. Но нищо не могло да охлади коравата душа на управника. Още no-кораво било сърцето на младата българка. Тя се простила от живота, но за вярата си решила да се държи докрай. Какво ли не правел Хасан бей, за да я предразположи към себе си. Давал й обещания, каквито на друга жена не бил давал. Дарил й дрехи от сърма и коприна, в краката й стояли нанизи от злато и сребро. Но... нищо не помагало. Тя продължавала да не го забелязва, защото умът и душата й принадлежали на изгората, останал в селото.

Тогава турчинът решил да си отмъсти така, както никой дотогава. Поканил знатни турци от Филибето и устроил пищен обед. Когато гостите преяли и препили, домакинът заповядал да съб лекат гяурката гола, да намажат тялото й с гюлово масло и така да излезе и разнесе тавата със сладкишите.

Тези, които я познавали в харема и не веднъж виждали до къде отива гордостта й, помислили, че тя няма да изпълни волята на господаря. Очаква ли no-скоро да се хвърли от високия чардак, отколкото гола и унизена да поднесе на гостите сладкишите. Но младата българка излязла с дебелата бакърена тава върху главата си. Срамът отстъпил място на голямата й злоба, защото това, което била замислила, трябвало да се извърши.

Тя се приближила до Хасан бей спокойна, дори малко усмихната. Душата на стария турчин се поотпуснала!

— Най-сетне!... Благодаря ти, аллах!...

— Най-сетне... — повторил той и засукал дебелите си мустаци. — Дойде й умът в главата!...

Всички турци, станали от местата си и онемели от ненагледната хубост на моминското тяло. започнали да цъкат. Беят се унесъл в сладострастните си мисли за настъпващата нощ...

Когато българката дошла до него, тя издигнала още no-високо тежката тава и с всичка сила я стоварила върху голото му теме. Докато се развикали и разтюхкали гостите, Хасан бей заминал при аллаха.

— Да получи най-жестоката смърт! — решили в конака.

Една привечер в крепостта станало невероятно зрелище. Още предишния ден заптиетата издигнали висока камара със сухи дърва, а по средата й побили кол. Там докарали българката, за да бъде изгорена жива. Насъбрало се мало и голямо. Преди да я завържат за гредата, турците я съблекли гола, намазали тялото й вместо с гюлова вода с катран и я подпалили. Не се чул нито вик, нито стон. След малко всички, които гледали, онемели. Две бистри сълзи паднали от моминските очи и тозчаз изпод краката й бликнал топъл извор. Тя бавно, бавно се потопила в него.

Оттогава този извор получил името Момина сълза. Много години се търкулнали, но легендата за момата не отшумяла, защото тя била свързана с извора, който не пресъхнал.

   Руска легенда за момината сълза.Сълзите на Волхова.

Една староруска легенда разказва, че момините сълзи са израсли от сълзите на водната княгиня Волхова, която пламенно обикнала храбрия гуслар Садко. И когато Волхова научила за горещата любов на Садко към Любава, излязла на брега, за да послуша за последен път чудесните песни на своя любим. Напразно обаче го търсила по брега, дълго блуждала по поля, по блата и гори, вслушвайки се в звуците на нощта. И ето сред стройните брези Волхова забелязала два силуета на лунната светлина. Това бил Садко. А до него била Любава. Безмълвна, с наранено сърце гордата красавица се обърнала и убита от любовна мъка тръгнала, за да се скрие в своето студено царство. И само луната видяла как от прекрасните й сини очи се ронели бисерни сълзи. Те падали в меката трева, превръщайки се в бели цветя. Така се появили момините сълзи - символ на красотата на любовта и болката на чистото, нежно, горещо моминско сърце.
По мотивите на тази легенда руският художник И .Е .Репин нарисувал картината "Садко в подводното царство ".
През 1896 г. Римски-Корсаков написал операта "Садко" след като дълго изучавал новгородските предания за Садко, Волхова и Любава..

          Момкова сълза

   Цвете билка.В цветната градина в бащиния ми дом е насадена до момината сълза-там,където и е мястото.С по-високо стъбло,с бели цветчета,по-големи от тези на момината сълза.Както и трябва да е.

   Латинското наименование на момковото сълза идва от името на цар Соломон,който запечатвал демоните с помощта на магическия си печат.В тази асоциация има защитни свойства,предпазва от зло,дарява мъдрост и разваля проклятия.Използвано било за пречистване на ума и придобиване на мъдрост,свързана с вземане на важни решения.

          Не мога да подмина и цветето РАЛИЦА.Слабост ми е-хем от сърцето ми "се е откъснало",хем на сърце ми е легнало.

     Ралица-делфиниум.

   Ралица-по името на полското цвете ралица.Ралица е също така народното име на съзвездието Орион.Някога,когато Орион се появявал на небето,хората знаели че е време за оран,за рало.

   Гръцка легенда разказва,че някога,много,много отдавна в древна Елада талантлив юноша изваял своята любима,която била починала и вдъхнал в изваяната фигура живот.За тази му дързост боговете го наказали,като го превърнали в делфин.

   Веднъж възродената девойка дошла до брега на морето и видяла във вълните делфин,който доплувал до брега и положил в краката на своята възлюбена нежни цветя,които излъчвали лазурна светлина.Това бил цвета на делфиниума,на раличката.Гърците сравнявали цветовете на делфиниума с главата на делфин.В Русия това цвете го наричат "шпорник",в Германия-"рицарски шпори",в Англия-"забавни шпори".На френски звучи много интересно,но не мога да го преведа в момента.

   Ралицата-кралицата на сините цветя.

Това име е дадено на ралицата не без основание. Повечето сортове действително цъфтят във всички оттенъци на синьото – от небесното до тъмновиолетовото. Не са рядкост обаче и растенията с бяла или розова окраска, а в природата съществуват делфиниуми и с червени или жълти цветове.
Ралицата може да се срещне във всеки ъгъл на планетата ни. В света има повече от 370 сорта, но повечето от тях са в Китай. Своето название културата е получила благодарение на сходството на пъпките си със силуета на делфина. Най-горното от венчелистчетата има шпора – малък придатък отгоре.

   Време е да влезе царицата-нейно височество или превъзходителство-РОЗАТА.

   Розата е позната от преди 2-3 хиляди години.Иран се е наричал Гюлистан,което означава Розова долина.

   Историята на розата е интересна.Едни са я отглеждали заради нейната красота и благоухание,а другите-за да я възпеят в най-хубавите си песни.Само в китайската библиотека се намират около 600 книги за розата.

   Веднъж римският император Нерон наредил да се сипе над пируващите в двореца му гости непрекъснат дъжд от розови листенца,което струвало огромно състояние.

   С рози се увенчавали победителите.Много страни празнували деня на розата.В Иран бил създаден поетичния образ на славеят,който бил влюбен в розата,а в Англия през 5-6 век се водела 30-годишната война между бялата и червената роза.

   Днес са известни над 14 000 сорта рози.

   Римският император Хелио Габал задушил приближени,които подозирал в измяна,като ги затрупал с розов цвят.

   За нито едно цвете няма толкова легенди и предания,както за розата.Ето една от тях,създадена от древногръцки певец....

   Прекрасната богиня на любовта-Афродита,била родена от морските вълни.От бялата пяна,която покривала тялото и,произлязла първата роза,бялата.Може би и досега щяха да съществуват само бели рози,ако според едно друго предание Афродита не се притекла на помощ на ранения от глиган Адонис.По пътя богинята наранила краката си.От капките кръв,които попили в земята изникнали червени рози.

   В нашата страна,в България,цъфти прекрасната казанлъшка роза.Говори се,не съм го виждала с очите си,но щом се говори,има истина в казаното-един килограм розово масло се получава от 3 тона и половина листа от розов цвят!?

    Сега не ви остава нищо друго,а да прочетете на децата си приказката "Цветята на малката Ида".Приятно четене!!!!

ЛЕГЕНДИТЕ РАЗКАЗВАТ...МОМИНА СЪЛЗА

Според древните легенди нежните цветове на момината сълза са сълзите на девойка, която очаква своя любим да се върне от далечен поход, това са и миниатюрните фенерчета на горските джуджета, това са и бисерите на сребърния щастлив смях на русалката Мавка, разнесъл се в пролетната гора, когато тя за първи път открила радостта на любовта.

Много народи почитат това растение като символ на пролетта. В Англия, от поколение на поколение се предавала легендата, че момините сълзи растат в гората на онова място, където приказният Леонард е победил дракона. Три дни и три нощи се борил светия Леонард със страшния дракон. А на четвъртия ден ужасното чудовище изчезнало само в гъстата гора, за да не се появи повече никога. Драконът е символ на езичеството, а светецът — на християнството. Езичеството било принудено да отстъпи на раненото, но несломимо християнство. А на това място, където на земята паднали капки от свещената кръв на Леонард, израсли момини сълзи и техните чисти камбанки разнасят победния химн.

Практичните немци вярвали, че бялата дева с букет момини сълзи, която им се яви в лунна нощ, непременно ще им покаже месторазположението на скритото съкровище.

След като прецъфти, през лятото се появяват горчиви на вкус, яркочервени плодчета. Според една друга легенда, растението така горчиво оплаквало бързо отминалата пролет, че от сърцето му капела кръв и обагрила зелените му сълзи в червен цвят.

Червените плодчета, както и цялото растение е отровно, но птиците с апетит ги кълват, а за петнистите сърни те са любимо лакомство.

При толкова много пищно цъфтящи цветя, именно момината сълза била цветето на богинята на изгряващото слънце за древните германци и скандинавци. И когато в чест на богинята устройвали празници, всичко наоколо украсявали с безброй букети с момини сълзи. Момци и девойки се събирали накрай селото, разпалвали огньове и танцували, докато цветята в ръцете им не увяхнат. Тогава ги хвърляли в огъня, принасяйки ги в жертва на богинята.

Древните римляни смятали, че момините сълзи са капчици от ароматната пот на богинята на лова Диана, паднали в тревата, когато тя бягала от влюбения в нея Фавън.

В други легенди се разказва, че белите цветчета са израсли от перличките на гердана на Снежанка или че това са фенерчетата на джуджетата. Със сигурност обаче момините сълзи са най-уважавани във Франция. От XVII век французите отбелязват празника на момините сълзи. Всяка година, в първата неделя на месец май младите отивали в гората за момини сълзи, после с тях украсявали стаите, первазите на прозорците, забождали букетчета върху дрехата си, а след това започвало пиршество и танци. Юношите, поканвайки девойките на танц им подавали букетче момини сълзи. И ако девойката приеме поканата, тя подарява на младежа своето букетче и понякога този скромен подарък ги съединява за цял живот: давайки съгласието си за брак, момичето се закичвало с букетчето момини сълзи от своя любим. От този момент се смятало, че двамата са сгодени. Ако отклонява предложението - тя го хвърляла на земята. Да хвърлиш стрък от нежното цвете под краката си, означавало, че показваш неуважението си.

Момините сълзи били любимо цвете на много знаменити хора: София Ковалевска и Куприн, Менделеев и Чайковски.

Със сок от момини сълзи девойките натривали бузите си, за да бъдат румени.

В средата на XVI век момината сълза вече започнали да отглеждат като културно растение. Известни са сортове и с розови, гъсти цветчета, и такива с пъстри листа.

За североамериканските индианци, живеещи на територията на днешния щат Масачузетс, момините сълзи са свещено цвете. В Западното полукълбо това цвете расте само в този щат. Учените предполагат, че цветето е попаднало там по някакъв начин от Европа и кой знае защо не се е разпространило другаде.
Сега момината сълза е един от трите символа на Масачузетс, другите два са - брястът и чайката.

Отдавна, още през І век пр.Хр. момината сълза била отглеждана в Египет заедно с розата и шибоя. Много по-късно, през ХVІ век градинарите в Западна Европа започнали да отглеждат прелестното цвете, създали видове с гъсти цветчета и розов цвят.

От растението се заинтересували и лечителите. В различните страни от него приготвяли различни отвари и лекарства. Дори за известно време момината сълза била емблема на докторите по медицина.
Любопитно е, че на някои старинни портрети Николай Коперник е изобразен с букетче момини сълзи в ръка, поднесени му в знак на лекарски заслуги, защото великият астроном е бил и прекрасен лечител.

   Допълнителна информация за фрезията,момината сълза и ралицата имам от нета,а за останалите-от старите пожълтели листа.

        

.

...