Тук ви разказвам как е организиран един японски дом. Ще ви разкажа и за японските дървета на късмета.
 За бързите спагети тип "нудълс" (световноизвестна немска дума за дълго фиде, а в Япония то се прави най-често от елда, което на японски се произнася "соба") знаем, или за кулинарните техники, които могат да направят маринована слива да има вкус на маслина (от т.нар. "умебоши").  Също и за смъртоносната риба, консумирана от смелчаци, обаче добрата новина е, че когато е отглеждана в определени и най-вече изкуствени условия, същата риба може да стане неотровна. 
 Но вместо единствено за хапване, нека да видим какъв е битът на японците. Да започнем от съвременните и технологични битови открития. А те са: кварцовия часовник с батерия на "Сейко" (който нанесъл удар върху швейцарската икономика), флопидисковото устройство, джобните калкулатори, системи за видеокамери, и нещо като джи-пи-ес от компанията "Хонда", както и КюАр кода за супермаркети от корпорация "Денсо".  
 Да не говорим за поевтиняването на всички домакински, а и превозно-автомобилни, технологии, които станаха достъпни. Но сега следва всичко традиционно като: вратите от хартия в японските домове. Първото любопитно е, че това е хартия от ориз и както че вратите са с релси върху пода и горната част на рамката до тавана, които позволяват плъзгане. Вторият традиционен материал е било дървото, но сега са тухлите. А за ваше учудване на японците не им се занимава с икебана, а си взимат малко саксийно растение в топка почва с мъхчета, която конструкция наричат "кокедама2, (което може да го запомните като: кокетна дама). Обаче части от голяма стая могат да се разделят или с пердета, или с подвижни или постоянни дървени паравани (не е като нашия гипсокартон, но със същата функция), като тези непълно разделящи врати се наричат "фусума" и изобщо не са шумоизолиращи. 
 При влизане в японските домове, ще видите ниска, равна на външната част, вътрешна подова тясна и тънка част (ивица за обувки) и след това надигната като перваз цяла зидана платформа из дома (може да е различно облицована, плочки, паркет и т.н.), като в тясната ниска част си оставяте обувките, вътре се ходи с пантофи или джапанки, осигурени от домакина на дома. Тук етикетът е да имате чорапи, а не да сте боси (при официални срещи в дома). Ниските масички от "шабуда" (кръгла малка маса) са преминали към по правоъгълната ("котацу"). А "оши-ире" пък е вид долап-ракла. Имат си и oлтар, където вещи със сантиментална стойност могат да бъдат открити: това не е кремиран прах от роднина (будистите обикновено го заравят в почва), но пък често е някаква междинна нискостойностна диплома и пъпна/и връв на дете/деца, която си е изсушена, а не хвърлена за късмет навън. Oлтарът се нарича "камидана". А дъсчена платформа, наречена "енгауа" изравнена с основния под свързва (а вратата на хола разделя) хола с градинската част. А отвън покривът на къщата може да има орнаменти от японската историческа епоха, наречена Едо (тя включва периода 1608 г. до 1868 г., като в последния й век възникват гейшите, като за сравнение самураите възникват в самия край на 8-ми век).    
 Ще отделя думи и за японското кимоно (на който се базира халатът за баня, но не и обикновеният халат). Трябва да се помни как да го носите в Япония: винаги лявата част над дясната, защо обратното е за мъртъвци. Но това като грешка не е толкова да се помни, защото като неместен хората биха ви забелязали повече със собствен стил и типичните дрехи. 
 За дърветата: най-ценени са са японските вишни и бамбук, който се счита за устойчив материал и се желае хората да са такива. Друго обичано растение-храст е вистерията, рисувана на кимона. Други са тсубаки (японска камелия). Башоносеи са вид бананов храст от град Окинава.