И сега като видя автомобил от тази марка и с цвят на узряла тиква, нещо ми трепва под лъжичката.
Не, не са пеперуди-тях да ги оставим на Кали и Соня Немска. Мисля си, дали пък не са гъсеници. Когато пълзят по някого предизвикват сърбеж. Ако не ги видиш, заблуждаваш се че е приятен. Точно така и аз като видя Жигул с приятно – жълт цвят ме изпълва един трепет. Може би си спомням малкото приятни моменти от младостта си. Как с нетърпение чаках да зърна руската машина с цвят на добре узряла тиква да се задава по улицата към поделението ни. Баща ми и майка ми-млади и щастливи, че ще ме видят за час, час и половина. Ще си говорим нищо не значещи неща. После всеки ще си тръгне доволен и малко тъжен, че сме успели да се съберем почти цялото семейство.
Така беше едно време, а днес родителите ми и колата отдавна ги няма. Останаха само тиквите и гъсениците. Но те понеже тикви не ядат, гризат сърцето ми.
      А есенните листа танцуват ли, танцуват своя жълто шарен танц.