Рано е.Той все още спи.Кратка нощ-едно дихание,само миг.Отваряме очи едновременно и битката започва.Въоръжена съм до зъби.Събирам всички мои верни и неверни поданици,вдигам знамето високо и тръгвам напред.Конят ми цвили,уплашен не по-малко от мен.Сърцето ми бие с безумен ритъм.Осемдесет,деветдесет,сто удара в минута.Поглеждам назад,но не виждам никого.Бойното поле е осеяно с трупове-надежди,илюзии,мечти.А той стои пред мен,горд и могъщ,силен в слабостта ми.Врагът в мен.

Родили сме се заедно.В един и същ ден,в един и същи час,разделили секундата на две.Обичаме се и се мразим.Привличаме се,търсим се,тъгуваме един за друг,желаем се.Погледна ли в очите му,виждам себе си.После потъвам в кадифеното на погледа му и ставам друга.Краката ми се подкосяват,изтръпвам цяла,а той ми хвърля ръкавицата и казва:”Изправи се срещу мен.Победи ме.Покажи ми силата си.”Онемявам.Забравям всички уроци,всички успокоителни думи,забравям коя съм.

Опитвам се да хвана ръката му,да го докосна,да усмиря желанието му за битка,но той е войн.Кръвожаден,свиреп,безмилостен.Виждам усмихнатото му лице,пламъка в очите му.Усещам горещия му дъх и конят ми пада в краката му.Падам и аз.Верните ми поданици,отдавна са мъртви.Неверните са чужди наемници.Оставаме само аз и той.Страстта му тече във вените ми.Знам,че ще ме убие,ще ми даде глътка въздух и пак ще ме вдигне на крака,готов за следващата битка.Обичам го и той ме обича.Родихме се заедно и заедно ще умрем.В двубой.С него…

Страхът в мен…