Току що прочетох една статия в блог.бг посветена на донорските ембриони. И малко се възмутих. Донорските ембриони - деца на дявола?

Още когато показаха случаят с 62-годишната родилка, намириса на пропаганда, но тогава бях твърде заета, за да пиша. Сега не съм и ще се възползвам.
От една страна, това което се случва в Гърция е наистина гадно. Жени, българки даващи (много) яйцеклетки за някакви пари, на някакви хора. Донорките излъгани откъм пари и грижа за здравето им, приемниците излъгани, защото не знаят истинското състояние на донорките (въпреки че същото важи и за донорите на сперма). Общо взето всички са прецакани освен клиниката и посредниците. Но усещането, което ни се насажда не е към тези посредници, които вероятно биха могли да бъдат наречени престъпници, ако имахме подходящи закони, а по-скоро срещу целият процес на даване и взимане на ембриони.

Наскоро имаше подобни настроения срещу сурогатното майчинство. Утроби под наем и други глупости. И защо? Защо някой смята, че майчинството е нещо твърде свято, за да бъде продавано, но иначе не е достатъчно свято, за да не бъде регламентирано и отказвано. И кой би се наел да каже кой има право на дете и при какви условия има право да го получи?

Познавах жена, която не можеше да има деца. Т.е. не знам дали не можеше, но нямаше, а много искаше и бяха подали документи за осиновяване и чакаха от доста време.  И тя изглеждаше толкова отчаяна. Аз лично не мога да я разбера, може би защото биологичният ми часовник още не е стигнал до там, а може би защото моят просто не работи на същия принцип. Но въпросът е, че тя беше отчаяна! Някои хора просто много искат да имат деца (а други мои познати съвсем не искат). И ми е трудно да си обясня, как някой ще се изправи пред тях и ще им каже - ти нямаш право да си вземеш донорска яйцеклетка/сперма, защото не си достатъчно добра или защото самият процес е "дяволски". Значи, ако осиновиш дете, няма проблеми, въпреки че то не е с родителите си и пак не е с твоето ДНК, но ако "осиновиш" ембрион е лошо, защото психологията на ембриона не позволява такива манипулации? Що за глупости са това!А ако дадена жена не може да износи дете, но има съвсем читави яйцеклетки, защо да не може да си плати на някоя жена да й износи собственото й бебе? Още повече, че понякога дори не става въпрос за пари, а за роднинска подкрепа - примерно от сестри или братовчедки.

Без да съм имала дете, мога да си представя колко се привързваш към нещото растящо в корема ти. Но ако трябва да бъдем съвсем честни, става въпрос не за някаква висша любов, а за хормонална реакция, подсигуряваща оцеляването на плода и на поколението. Същите хормонални реакции се получават и по други поводи - например при трансексуална операция или хормонално лечение. Т.е. това е нещо, което ние можем да манипулираме и да използваме. Е, добре, каква е разликата в случая? Защо една жена да няма право да бъде сурогатна майка, ако е преценила, че иска и може? Толкова много жени не могат да износят дете по хиляди причини, защо тези хора да трябва да останат без поколение?! И както и да е, връщайки се към донорските яйцеклетки и сперматозоиди, защо един мъж или жена да е по-приемливо да се отдаде на безразборен и не безопасен секс, за да стане родител, отколкото да използва донор? Това звучи налудничаво!

Но точно това е изводът, ако човек започва да мисли по въпроса. Имаше изискване сурогатните майки да са женени (?!) и да имат вече деца (това по-мога да го разбера). Искам и за хората, които си плащат да сложат изискване да са женени. И тогава ще се върнем щастливо 20 години назад. Това ли ни е целта? Затова ли гледаме турски сериали, за да се върнем назад към времето на патриархалните извращения? Забелязвате ли, че в турските сериали няма секс? Жените забременяват, ама как и защо, някак не става ясно. Това ли искаме? Да се върнем към щъркелите? Ми браво на нас. Това дори носталгия не е, по-скоро някакво раздвоение на личността и лицемерие. От една страна чалга певиците, а и певците са въплащение на секса, и имат толкова потресаващо много фенове, от друга - всички искат да се върнат в някакви турски взаимоотношения, в които мъжът е господар, жената - дете, за което да се грижат, а сексът се подразбира (някак).

Според мен всеки има право на дете, придобито по някакъв законен и невредящ на никой начин. В крайна сметка, телата ни са само съдове за душите ни. Наблюдавани са случаи на промяна на личността при трансплантации или тежки инциденти. Всеки може да си промени тялото в мъжко или женско, ако има достатъчно пари и желание. Трудно е да се говори за телата ни като за нещо абсолютно. Единствената засега абсолютна разлика е в детеродните способности. Но толкова много жени ги нямат по някаква причина. Толкова двойки имат нужда от медицинска помощ, за да се размножат. Кои сме ние, че да им пречим? По-добре ли е, богатите двойка да си отвлекат дете, отколкото да си родят собствено? Наскоро чух за случай, в който в мол в София изчезнало дете, затворили веднага мола и го намерили в тоалетната ПРЕОБЛЕЧЕН и май с друга прическа! Т.е. готов за отвличане. Защо трябва да се стига до там?

И ще повторя това което написах и в блог.бг - ембрионите не са хора. Те са клетки. Трудно ми е да кажа, кога един ембрион става човек, но знам, че на няколко семици не е. За да бъде човек, трябва душата да има подходящ съд, тяло което да управлява. Клетките не са тяло, те са си делящи се клетки. Така че не мога да разбера какво значи "технология на дявола" или "деца на дявола". Зачеването е нещо смешно лесно, когато не го искаш, но може и да бъде супер трудно ако много го искаш. И затова, мисля, че хората трябва да се водят от някаква рационалност, когато се опитват да регулират такива неща.

А рационалността е проста - на първо място грижа за майката и нейните права и живот, на второ за това на зародиша. Но в крайна сметка, както всеки може да си излезе от болница с подпис, така би трябвало и всеки да може, пак с подпис да поиска рискова бременост. Много ме впечатли случаят с 62-годишната майка. Някои казаха, че тези деца били обречени да станат сираци. А кой може да гарантира колко живот остава на който и да е? Тази жена може да живее и до 90, 20-годишна майка може да умре от катастрофа, свръхдоза или пневмония. КОЙ може да каже кой колко ще живее?! И всичките проценти на света не дават гаранция. Т.е. не може възрастта да ни бъде основен критерий. Вероятно трябва да се прави оценка на семейно състояние, здравословно и психическо, но в крайна сметка, всеки който гледа Карбовски ще знае, какви уроди раждат ли раждат. Щом природата е решила, че те могат да се разплождат, кои сме ние, че да казваме не?

П.С.Вероятно всички знаете колко съм хм либерална в някои отношения - ако питате мен половината ни общество и цивилизация е плод на да кажем еволюционна грешка, която в един момент е довяла от някъде патриархалното общество и се е опитала да изтрие женското начало. Когато измислят външни утроби, вероятно много голяма част от нещата ще си дойдат на мястото. Но съм сигурна, че и тогава голяма част от жените, ще кажат "ама то е толкова хубаво бебето да расте в корема ти, как ще се откажа от това". Няма да коментирам хубавото, но можете да си представите какво бих казала :) Но по-важното е, че смятам, че всеки трябва да има право да избере как да си живее животът и как да отгледа поколението си. В крайна сметка, да си родител не значи просто да си родиш бебе, значи да го отгледаш, възпиташ и да му дадеш най-доброто от себе си, за да стане по-добър от теб и който там ти партнира. Така че вероятно е дошло времето да си дадем сметка кои неща в нас са плод на химията на мозъка и кои са наистина важни и за нас и за човечеството като цяло.