Кратък пост, защото пиша от нетбук и клавиатурната ми подредба не е моята.

Сигурна съм, че сте чули за драмата с Румяна Желева и ми е много интересно на чия страна сте. От една страна стои твърдението, че това е заговор и е грозно собствените ти сънародници да са ти най-големите врагове. От друга страна - това е една отговорна длъжност и за страната ни е много по-срамна липсата на компетентност на Румяна Желева. 

Както знаете, аз не съм й почитател ама изобщо. Но това не е толкова важно. Моята логика е следната - ББ трябваше да предложи човекът с най-добри качества да се справя с длъжността комисар. След като вече е избрал Желева, тя беше длъжна да се подготви по възможно най-добрия начин за това изслушване, защото то си е изпит. Това е първото впечатление, което ще направи на евродепутатите и от него зависи дали те ще й бъдат приятели или врагове. А с Лисабонския договор, всеки комисар ще иска тези хора да са му приятели. И какво прави тя? Отива на изпита неподготвена! Е, съжалявам, но всичко друго мога да разбера, но не и това. По света сериозните кризи (или поне тези, които медиите обичат) не са толкова много. За Конго и аз съм чувала и то съвсем случайно. Само от публикациите на НЙ таймс, ако си ги четеш сутрин с кафето, можеш да научиш отгоре отгоре за какво става въпрос. И като си ги преговориш преди изпита, и си намислиш отговори, и си готов. Не можеш да се явяваш на интервю за работа без да си проучил областта, без да си си изградил стратегия кои депутати искаш да спечелиш на своя страна и т.н. Най-малкото което можеше да направи беше да разпита някой от членовете на ЕНП участващ в подобна комисия за какво ще я питат и какво да отговаря. Най-малкото! Как да тълкуваме това й поведение?

И вторият въпрос - дали наистина се мразим толкова много един друг? Дали това е заговор. Като оставим некомпетентността й, дали фактът че е укрила някви данни от ЕП и ЕК, че е нарушила някакви правила, дали това е достатъчно основание да я издадем, и дали е достатъчно основание да я защитим само защото е българка. Трудно ми е да реша какво мисля по въпроса, защото от една страна, няма по-важно от семейството и е редно човек да си го пази както може. От друга, ако виждаш, че някой нарушава правилата на институция, която уважаваш, дали е толкова лошо да го/я предадеш. И не на последно място, от кое загуби повече България - от цирка вчера, или от вероятността, ако не беше станало така, целият скандал да гръмне по-късно, когато тя трябва да взима важни решения и някой на който те не са изгодни я шантажира или направо оспори правото й да ги взима.

Очевидно е, че не я харесвам и че смятам, че трябва да я сменят, ако може с Меглена Кунева. Но като слушах Иван и Андрей как пламенно обясняват, че това ни е национален проблем - завистта и нежеланието да се радваме за успехите на другите и да ги подкрепяме...и аз ли съм завистлива предателка. Лошо ли е че чувствам за правилно справедливостта да тържествува дори когато това става публично? Един човек, на който много вярвам ми беше казал, че евреите по между си много се мразят и си имат някакви техни си структури. Но спрям външния свят винаги се подкрепят, независимо от всичко. Аз това поведение не го одобрявам. Подкрепата си е подкрепа, ако става въпрос за българин в беда - да. Но да подкрепяш престъпник или човек, който противоречи на идеалите ти...егоистично е, но не мога да го приема. Ако е за кръвен роднина или приятел, може и да мога да преглътна несъгласието си, но за други...не знам.

Затова и ви питам, вие какво мислите? Коя теза поддържате? И вие ли мислите, че сме нация от предатели и завистливци? И ако не, тогава какви сме. Днес гледах доста телевизия, защото лаптопа ми е на поправка и не мога да работя и гледах и Румен Петков и Татяна Дончева, гледала съм и много други политици. Умни са, признавам им го. Знаят какво правят и как да си го направят добре за себе си. Но защо никой от тези умни хора не работи за България, ей това не разбирам. Всеки си драпа да се уреди по-добре, да си наточи егото, да покаже колко е велик, а целият този интелект отива на вятъра. Не разбирам, защо така се случва. Гледам и себе си и хората около мен - повечето са много умни. Но тези които останаха в България, някак си не могат да насочат ума си в максимално конструктивна посока, такава от която всички да спечелим. Както би казала Случайна, няма приложение. Не разбирам къде и какво ни куца в народа. Направо си е странно. Идеи?