Понеже още си тормозя душата с онази книга „Пътят на интуицията”, сега трябва да разкажа 2 случки за интуитивни прозрения. Затова ще разкажа единствения сън, които помня и едно от моите суеверия.

****

Сън или интуиция?

Не мога да разкажа пророчески сън, защото не си помня сънищата, но помня съня, който ми се присъни, когато умря любимото ми куче – коли, което се казваше Люси.

Сънувах я в двора на старата ни къща, как се мотае в каката на един голям бял кон, който падна върху нея и я затисна. Помислих си, че се е разболяла, защото според съновника белият кон означава болест, но после се оказа, че я е блъснал камион. Когато дойдох за първи път в Гърция на работа, оставих кучето при баба ми и докато я разхождала по пътя и’ станало лошо и паднала на земята, за да не я прегази някакъв голям камион, кучето скочило на пътя, за да спре движението и било прегазено. Баба и досега се чуди как едно куче може да има такава чувствителност, че да се пожертва за човек, който дори не му е собственик. Не знам защо се сещам за този сън точно когато трябва да пиша за интуитивни прозрения, но си спомням, че баба ми 2 месеца не ни каза, че кучето е умряло, а у мен имаше някаква вътрешна тежест заради, която почти всеки ден я питах по телефона какво прави Люси?

****

Суеверие или интуиция?

От опит знам, че в живота ми повечето неща не стават от първия път, затова с времето станах малко суеверна. Като видя две поредни седмици /77/ от номер на кола знам, че нещата няма да стават и обратно, като видя две поредни деветки /99/ ми върви по вода. Това случайност ли е или интуиция? Аз го наричам суеверие, но му вярвам.

****

Тук може да разкажете нещо за вашите интуитивни прозрения, а аз ще си открадна, което ми хареса.