Цяла нощ обмислям дали имам нужда да споделя тези редове, еми стигнах до извода че имам.
Ицко Христов, или по-известен като Г-н Христов и 'Тухлата', така и не разбрах за 12 години от къде идва прякора му. Та този иначе толкова стегнат и вглъбен в работа човек може бе над 15 години бе директор на 137-мо СЕУ (вече може и да е с някаква друга абривиатура). До ден днешен си спомням почти всеки път когато съм бил при него на мъмрене, там в дирекцията на втория етаж до фикосите. Спомням си как след всяка моя изцепка се държеше някак си с авторитет и с наивитет спрямо моята иначе толкова буйна особа. Как успяваше да ме свали на земята при всеки мой арогантен изблик и при всеки ми пошъл опит за оригиналност. Така си прекарвах аз поне по един път седмично с него по 20 мин, да ми даде наклон и да ми покаже посредством невероятното си сърце, кое аджаба му е лошото на бунтарското ми поведение.
Еми отиде си човека :( Как - сигурно тези дни ще разбера. Защо - надали някой някога ще разбере. Човека бе на видима възраст около 50, никога не разбрах на колко години е точно, но и никога не е било важно за мен. Отиде си, а и с него цяла една епоха отнрави и порядки обсебили коридорите на любимото ми училище.
Тъжен повод, който ще сбере пръснатите из страната и извън нея стари дружки, опъвали му нервите толкова много години. Жалко, жалко, че по такъв печален повод се събираме.
Денят е понеделник 07.04.07, 10 часа в коридорите или актовата зала, или в двора ще почетем паметта му. Някаква символика има и винаги съм си мислел, че петъците са черни дни :( черни са, отиде си в петък човека.