Какво е глобализацията? На практика няма
еднозначно определение. Тя е нещо като интелигентността – всеки я приема така,
както на него му изгажда. Знае се, че глобализацията е нещо лошо, затова всеки
я приема като въплъщение на това, което мрази най-много. За фермера
глобализацията е вносът на евтини зеленчуци от Гърция, за певеца от незнайната
България глобализацията е налагането на други изпълнители, а за Белев –
смесването на расите.
Има много схващания, но глобализацията в никакъв
случай не е свързана със смесването на расите, или възможността да се обиколи
Земята за 12 часа. Развитието на транспорта и съобщенията помага, но не е
глобализация. И това, че един негър е дошъл от Зимбабве в България за да търси
по-добър живот в никакъв случай не е глобализация.
Глобализацията е налагане на единна култура,
основана на потребителско (разбирайте еснафско) мислене. Не е случаен фактът,
че изразът „потребителско общество” е тръгнал именно от САЩ Пример за това са
американските филми, които вече са се превърнали в част от световната (или
глобалната, ако щете) култура. На продуцентите на същите тези филми им се
плащат диви суми, да речем, за да се види кутийка с Кока-Кола в хладилника на
главния герой. По този начин американската култура налага американските стоки.
Част от този сценарий е и налагането на иначе жалката и безстойностна „черна”
музика, или хегемонията на големите звукозаписни компании, които определят
музикалните вкусове на по-голямата част от западния свят.
Бих искал да се спра по-подробно върху това с музикалната
култура, защото това е една от чувствителните ми теми. Колко от вас, или
хората, които познавате слушат „хитове”? Колко CHR (Common Hits Radio) има само в София? Много, нали? Това, което ме
отвращава от такива радиостанции е именно тази комбинация в определението им – Common
Hits. За неговорещите английски, common означава „общо”, „обикновено”. Истината е, че не
слушателския интерес определя коя песен колко ще се върти. Определят я
звукозаписните компании, които всъщност дават пари на радиата, за да пускат
дадена песен. По този начин огромната част от хората, които нямат нито вкус,
нито желание да подбират музиката, стават жертва на една страхотна конспирация
срещу тях. Конспирация, целяща да създаде армии от еднакво мислещи хора, които
харесват еднакви стоки, и които вадят с охота портфейла си за всеки боклук,
рекламиран между два поредни хита.
Та глобализацията. Ами ето ви я, в горното
изречение. По този начин големите компании (главно американски) стават световни
господари. Лошото обаче е, че си остават американски. Замислете се как бихте
постъпили, ако искате да завладеете света. Единият път е този на грубата военна
сила. Хитлер го опита и резултатите ги знаем. А другият? Стъпвате на пазара на
дадената страна и я заливате с евтини стоки. Хората започват да купуват. Знае
се, че апетитът идва с яденето, и те искат все по-скъпи и по-хубави телевизори
и DVD плеъри. Нямате пари?
Ама няма проблем бе, ще ви ги дадем на изплащане. И докато се усетите, вече цял
народ работи за да ви плати поредната вноска за ненужно големия телевизор.
Готово – вие сте владетел. В крайна сметка, истинският господар на една страна
е този, при който отиват парите на жителите й.
Навярно ще кажете, „Ами ако хората просто приберат
телевизорите и не дадат пари?” Ето я масовата култура. Това е „кражба” и
„измама”, и всички сме виждали в американските филми какво става с тези хора.
Да не говорим за революция – това е мръсна дума, и американската армия ще дойде
да ни умиротвори. Тя никога не нахлува в чужда територия, влиза с
умиротворителна мисия.
Човек би казал, че всъщност чрез глобализацията се
създава конкуренция, която в крайна сметка повишава качеството. Да, ама не.
Защото мислите ли, че Кока-Кола ще се примири ако някой цех в Долна Диканя
започне да прави по-хубава и евтина напитка от тях? Имайки финансовите ресурси
от продажбите по целия свят, ще смажат горкото цехче както с реклама, така и по
много други начини, включително намаляне на цените под нивото на печалба (което
едва ли ще им навреди много), натиск над местните власти (ХЕИ и т.н.) за
постоянни проверки, пък ако щете – производство на некачествен или дори
застрашаващ здравето продукт с марката на неблагоразумния конкурент.
Така че глобализацията се движи единствено от
финансов интерес. Тя няма нищо общо с расите, или „заплахата” от негърско
нашествие в „белите” страни. Всъщност смесването на расите е резултат от
стремежа на природата никога да не остава в едно състояние. Всеки опит да се
запази статуквото е ход срещу природата. Тя вече е доказала, че си знае
работата. Именно постоянната промяна е основата на живота.